О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
София, 04.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 538 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. С. срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 16.11.2009г. по гр.д.№503/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено,че И. Д. Л. е собственик на УПИ ХІV-409 в кв.36 по плана на[населено място] д.,[община] и е отменен н.а.№26,том І,н.д.№37/1070г. и н.а. №157,том І,н.д.№414/1970г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа ,че съдът се е произнесъл по въпроса за доказателствената сила на нотариален акт, съставен след извършена обстоятелствена проверка и по разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на такъв акт в противоречие с практиката на ВКС/ ТР №178/30.06.1986г. на ОСГК на ВС по гр.д.№150/1985г. и ТР №94/16.12.1987г. на ОСГК на ВС по гр.д.№71/1987г./; по въпроса за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност без да се съобразят всички факти, които имат значение за това придобивно основание,по който въпрос е налице противоречива практика с оглед становището,изразено в решение №104/16.06.1995г. по гр.д.№1904/1994г. на ІV ГО на ВС ,както и по приложението на чл.29 ЗСГ/отм./,по който е налице противоречива практика /решение №204/07.05.2007г. по гр.д.№3158/2005г. на ВКС,ІV ГО.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. Д. Л. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по два от поставените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че доказателствената тежест на нотариалния акт,съставен след извършена обстоятелствена проверка е оборима, т.е. важи до доказване на обратното и всяко трето лице,което не е участвувало в охранителното производство по издаване на акта може да установява,че посоченото в акта лице не е всъщност собственик като нотариалният акт не се ползува с материална доказателствена сила относно удостоверените в него вещни права,а има само установително /декларативно/ действие. Прието е,че при предявен иск за собственост срещу лице,ползуващо се от такъв акт, в тежест на ищеца е да установи твърдяното от него придобивно основание,а в тежест на ответниците е да докажат,че праводателят им е придобил имота по давност.
По въпроса за доказателствената сила на нотариален акт,съставен по реда на обстоятелствената проверка и разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на такъв акт в ТР №178/30.06.1986г. на ОСГК на ВС по гр.д.№150/85г. е прието,че нотариалният акт,издаден по реда на чл.483,ал.2 ГПК/отм./ се издава от нотариуса въз основа на мотивирано постановление за извършена от него обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност и представлява удостоверяващ официален документ,който има посочената в чл.143 ГПК/отм./ доказателствена сила,като тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този,който го оспорва съгласно чл.153,ал.3 ГПК/отм./,с оглед на което,както и с оглед на изложените в ТР №94/16.12.1987г. на ОСГК на ВС по гр.д.№71/1987г. съображения за характера на производството по чл.483,ал.2 ГПК/отм./ настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
В обжалваното решение е прието също така,че за период повече от 10 години преди предявяване на иска само И. Д. Л.,респ. неговият наследодател Д. Л. са упражнявали фактическата власт върху имота,като владението е било явно и необезпокоявано,което обуславя извод,че И. Л.,присъединявайки владението на наследодателя си е придобил по давност правото на собственост върху процесния имот, като за периода след отмяната на чл.29 ЗСГ-ДВ.бр.21 от 13.03.1990г. няма пречки за придобиване по давност на недвижими имоти освен при ограниченията,предвидени в други закони,каквито в случая не са налице.
По въпроса за необходимите предпоставки за придобиване по давност на право на собственост върху недвижим имот в посоченото в изложението решение №104/16.06.1995г. по гр.д.№1904/1994г. на ІV ГО на ВС е прието,че изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно,а е необходимо позоваване от владелеца на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост,възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с н.а. за собственост,издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. С оглед на това становище настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
По въпроса,касаещ приложението на чл.29 ЗСГ/отм./ в представеното с изложението решение№204/07.05.2007г. по гр.д.№3158/2005г. на ВКС,ІV ГО е прието,че съгласно чл.29,ал.1,т.4 ЗСГ/отм./ не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти,ако тя не е изтекла до влизането в сила на ЗСГ,а след отмяната на глава ІІ ЗСГ от 1990г. придобиването по давност е възможно освен за земеделска земя. Изводът на въззивния съд в обжалваното решение по приложението на тази разпоредба е аналогичен,доколкото съдът е обсъждал правните последици на изтеклия давностен срок само за период след 1990г., поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.11.2009г. по гр.д.№503/2009г. по описа на П. окръжен съд по въпроса за доказателствената сила на нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка и разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на такъв акт и по въпроса за необходимостта от позоваване на изтекла в полза на владелеца придобивна давност като предпоставка за придобиване правото на собственост по реда на чл.79 ЗС.
Да се изпрати съобщение до касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30лв. и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: