3
гр. д. № 678/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 927
София, 10.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 2 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 678 /2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Й. А. Н. Г. Т. Б. касационна жалба срещу решение № 131 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 47/2012 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.12.2011 г. по гр. д. № 629/2011 г. на Габровски районен съд, с което са отхвърлени предявените при условията на субективно и обективно съединяване от касатонрите срещу [фирма], [населено място] ревандикационен иск за предаване владението на собствените на ищците 1/6 ид. ч. за Н. и 1/36 ид. ч. за Б. от недвижими имоти: първи и втори етажи от масивна производствена сграда със застроена площ от по 504 кв. м. на всеки етаж, с идентиф. 4218.502.432.10 и масивна триетажна производствена сграда със застроена площ от 560 кв. м. и с идентиф. 4218.502.432, като неоснователни. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, необходимо ли е имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП. Поддържа се, че по въпроса липсва задължителна практика, че той е от значение за точното прилагане на закона, поради което обосновава наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] намира жалбата за неоснователна, поддържа че поставеният въпрос не е включен в предмета на спора и не е могъл да обуслови правните изводи на съда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Касаторите основават легитимацията си на собствениците на описаните имоти на наследяване от наследодателя Х. М. и реституция на основание ЗВСОНИ. Поддържа ли са, че през 1941 г. наследодателят им е закупил дворно място с площ от 5358 кв. м. и построените в него фабрични сгради, които са бил национализирани на основание ЗНЧИМП (обн. в ДВ бр. 302 от 27.12.1947 г. и влязъл в сила на 01.01.1948 г.) Позовали са се на реституция на основание чл. 2 ЗВСОНИ, като са обосновали правния интерес от предявяване на иска с това, че те са били предмет на публична продажба за удовлетворяване задължения на ДФ „Л.”, [населено място] и са закупени на търг от ответника по иска, след като са били реституирани в полза на ищците. Считат, че постановлението за възлагане не е породило транслативно действие, поради това, че длъжникът не е бил носител на правото на собственост за тях.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че Х. М. е закупил през 1941 г. описаните в нот. акт дворно място и фабрични сгради. На основание ЗНЧИМП е било национализирано акционерно дружество „Б. – Хр. М.”, [населено място], но по делото няма данни закупеният от М., като физическо лице, имот да е апортиран в акционерното дружество до влизане в сила на ЗНЧИМП, поради което дворното място и стопанските сгради не са били национализирани на това основание. Те са станали държавна собственост на основание влязла в сила присъда за конфискуването им постановена на 03.01.1948 г. по конф. дело № 1053/1947 г. на Върховния съд на основание Закона за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. Ищците не са установили присъдата да е отменена по реда на НПК и в срока по чл. 6, ал.1 ЗВСОНИ, поради което имотите не са били реституирани.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП обусловил крайния изход на спора. По него няма формирана задължителна съдебна практика, поради което е налице предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане касационна на въззивното решение по неговото разрешаване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 47/2012 г. на Габровски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 928 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: