ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 927
София, 16.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1555 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.В. Б. срещу решение от 27.11.2014 г, постановено по гр.дело № 14877/14 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 28.2.2014 г по гр.дело № 9487/2013 г на СРС, 79 състав.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от И. А. Г. срещу Висш съдебен съвет искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ със заповед № 45-03-003/5.2.13 г на главния секретар на В., за възстановяването му на преди заеманата длъжност „младши експерт” в отдел „Връзки с обществеността”, Дирекция „Публична комуникация и протокол” и присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 6.2.13 г-6.8.13 г в размер на 5840 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба Висш съдебен съвет оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му ю.к.Х..Счита, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът И. А. Г. е изпълнявал при ответника Висш съдебен съвет длъжността „младши експерт” в отдел „Връзки с обществеността”, дирекция „Публична комуникация и протокол” по безсрочно трудово правоотношение.Същото е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ със заповед № 45-03-003/5.2.2013 г на Главния секретар на В..Съгласно утвърдената към момента на учредяване на трудовото правоотношение длъжностна характеристика, за заемане на длъжността „младши експерт” в отдел „Връзки с обществеността” е било предвидено завършено висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „бакалавър”, работа с компютър и като предимство- владеене на английски или друг чужд език.Ищецът е отговарял на посочените образователни изисквания, като е притежавал образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Библиотекознание и библиография”.С протокол от 23.1.13 г от проведено заседание, Комисия „Съдебна администрация” е взела решение и указала на главния секретар да промени изискванията за образование, образователно-квалификационна степен и специализация за длъжностите към дирекция „Публична комуникация и протокол” и младши експерт в отдел „Връзки с обществеността”, като ги завиши с притежаване на образователно-квалификационна степен „магистър” в областта на публичната комуникация, журналистика, връзки с обществеността, масови комуникации или право.Въз основа на заповедта на комисия „Съдебна администрация”, главният секретар на В. е издал заповед № 95-00-035/5.2.13 г, с която са изменени образователно-квалификационните изисквания за заемане на длъжността в посочения по-горе смисъл и е утвърдил нова длъжностна характеристика.Със заповед № 45-03-003/5.2.13 г на главния секретар на В. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради липсата на образователно-квалификационна степен магистър в областта на публичната комуникация, журналистиката, връзки с обществеността, масови комуникации и право.От правна страна въззивният съд е приел, че е налице посоченото уволнително основание, а уволнителната заповед изхожда от лице, което притежава работодателска компетентност на основание чл.355 ал.5 т.1 от Закона за съдебната власт.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
1/ Подържа се, че материалноправния въпрос относно това „може ли главният секретар на В. да упражнява работодателка компетентност при прекратяване на трудовите правоотношения” е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК и ТР № 6/12.Подържа, че се в противоречие с посоченото тълкувателно решение законния представител на В. не е упълномощил главния секретар да упражнява работодателска компетентност, нито в последствие е приподписал уволнителния акт.
2/На второ място.Подържа се, че процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и прецени всички доказателства е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК и обективирана в следните решения : № 548/6.12.10 г по гр.дело № 1119/09 на Трето ГО, № 217/9.6.11 г по гр.дело № 761/10 г на Четвърто ГО, № 176/28.5.11 г по гр.дело № 759/10 г на Второ ГО, № 801/4.5.11 г на Първо ГО по гр.дело № 276/10, № 320/17.10.11 г на Първо ГО по гр.дело № 1142/10 г, № 25/27.1.12 г по гр.дело № 1832/10 г на Четвърто ГО, № 3/22.7.13 г по гр.дело № 534/12 г, № 222/31.7.14 г по гр.дело № 5394/13 г на Четвърто ГО.
3/В противоречие с практиката на ВКС и нормата на чл.266 от ГПК въззивния съд не е приел по делото представеното от ищеца доказателство, представляващо протокол от 24.10.13 г за проведено заседание на комисия „Съдебна администрация” от 23.1.13 г.Посочени са следните решения по чл.290 от ГПК : 284/21.7.10 г по гр.дело № 378/09 г на Четвърто ГО, № 149/8.6.11 г по гр.дело № 1884/09 г на Четвърто ГО, № 700/6.12.10 г по гр.дело № 304/10 г на Трето ГО, № 243/31.5.11 г по гр.дело № 976/10 г на Първо ГО, № 297/8.11.11 г по гр.дело № 1792/10 г на Трето ГО, № 468/23.11.11 г по гр.дело № 124/11 г на Четвърто ГО, № 358/17.1.14 г по гр.дело № 1381/12 на Четвърто ГО, № 7 от 27.1.15 г по гр.дело № 2427/14 г на Трето ГО за които се подържа, че разрешават поставения процесуалноправен въпрос по задължителен начин, довел до неправилни мотиви на постановения съдебен акт.
4/Подържа се и касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по материалноправните въпроси относно правомощията на главния секретар да прекратява трудови договори и относно правомощията да се изменяват образователните изисквания за заемане на длъжност в администрацията на В., доколкото в случая липсва решение на В. за утвърждаване решението на комисия „Съдебна администрация” и в Класификатора на длъжностите за длъжността „младши експерт” не е променено образователното изискване, а длъжността фигурира с образователно-квалификационна степен „бакалавър”.
Относно заявените касационни основания.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира,че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по материалноправния въпрос относно това притежава ли главния секретар на В. компетентност да изменява образователните изисквания за заемане на длъжност в администрацията на В. без наличие на предварително взето решение от страна на работодателя-Висш съдебен съвет.Този материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на съда, поради което по него въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.11.2014 г, постановено по гр.дело № 14877/14 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто ГО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.