Решение №928 от 14.10.2009 по гр. дело №844/844 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 928
 
София, 14.10.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
                                       ЧЛЕНОВЕ:  Светлана Калинова
                                                                       Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 844 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. Г.,Я. Ц. М.,Г. Ц. Г. и Г. П. М. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 20.10.2008г. по гр.д. №609/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне на въззивния съд по въпрос за допустимостта на установителния иск при незавършено производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ за имоти,находящи се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ,както и с оглед реда,по който лицата,претендиращи право на възстановяване на собствеността по реда на този закон следва да защитят правата си в подобна хипотеза.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. П. А.,М. П. Я., З. С. А. и К. С. И. изразяват становище,че не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане е предявен по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ отрицателен установителен иск.
С обжалваното решение,постановено на 20.10.2008г. по гр.д. №609/2008г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено в отношенията между ищците В. П. А.,М. П. Я.,З. С. А. и К. С. И. и ответниците Л,Я. Ц. М.,Г. Ц. Г. и Г. П. М.,че ответниците не са собственици на реална част с площ от 594кв.м. от недвижим имот,находящ се в землището на гр. В., кв.”В”,м.”М”,съставляващ ПИ №535,кад. район 501 по ПНИ “М”,целия с площ 600кв.м.
Прието е,че лицата,в полза на които с решение на ОСЗ е признато право на възстановяване във възстановими стари реални граници на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ имат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск срещу лицата,които се позовават на придобиване право на собственост върху имота по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,тъй като от евентуалното му уважаване би се разрешил материалноправният спор между страните с оглед двуфазността на реституционното производство,лишаващо ищеца от възможността да се брани срещу владелеца с ревандикационен иск до завършване на фактическия състав на придобивното основание.
Прието е,че предявеният отрицателен установителен иск е основателен,тъй като не е установено производството по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ да е проведено именно за имота,предоставен на ответниците за ползуване по реда на ПМС №76,както и че не е установено в имота да е съществувала сграда по смисъла на §1в,ал.3,т.3 ДР на ЗСПЗЗ.
Поставя се въпросът за допустимостта на установителен иск за принадлежността на правото на собственост върху имот,подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ при незавършено реституционно производство,както и въпросът за допустимостта такъв иск да бъде предявен преди изработването на план на новообразуваните имоти по реда на §4к ПЗР на ЗСПЗЗ,като се поддържа,че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и при наличие на противоречива практика на съдилищата. В подкрепа на поддържаната теза са посочени решение от 11.12.2007г. на ОС-София по гр.д. №914/2007г.; решение от 29.06.2006г. на ОС-Велико Търново по гр.д. №106/2006г.; определение от 14.01.2008г. на ОС-София по ч.гр.д. №1352/2007г.;решение №804/23.07.2007г. на ВКС по гр.д. №600/2006г. на ІV ГО и определение №383/31.05.2005г. на ВКС,ІV ГО по ч.гр.д. №309/2005г.
Поддържаната от касаторите теза за наличие на противоречиво разрешаване на така поставените въпроси обаче не може да бъде споделена на първо място по причина,че всички посочени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдебни актове касаят хипотеза на предявен от лица, позоваващи се на проведено в тяхна полза производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ положителен установителен иск или ревандикационен иск,в който случай се приема в съдебната практика,че както установителният,така и осъдителният иск за имот,подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е недопустим като преждевременно заведен,ако реституционното производство все още не е приключило с оглед неговата двуфазност. В случая така даваните от съдилищата разрешения на поставените въпроси са неприложими,тъй като е предявен иск за отричане правата на ответниците /а не за установяване правата на ищците/ и то по причина,че именно тези права препятствуват възможността започналото по реда на ЗСПЗЗ реституционно производство да приключи.
Неприложимо в настоящия случай е и даденото в определение №383/31.05.2005г. на ВКС,ІV ГО по ч.гр.д. №309/2005г. разрешение, съгласно което производството по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ е двуфазно: а/постановяване на решение от ОСЗ,с което само се признава собствеността върху заявените земеделски земи в реални граници,но не се възстановяват правата върху конкретно определени с граници имоти и б/ влязла в сила заповед на кмета на общината по §4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ,като заповедта на кмета има конститутивен ефект за възстановяване на собствеността,до нейното постановяване земеделската реституция не е приключила и искът за собственост е преждевременно предявен. В случая обаче,доколкото е налице план на новообразуваните имоти и както вече беше отбелязано,предявеният иск цели отричане правата на ответниците,а не установяване правата на лицата,заявили имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,то така поставените въпроси не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Основният въпрос в настоящия случай,по който се поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата,е възможността от разрешаване на спора за принадлежността на правото на собственост по общия исков ред,вкл. и чрез отричане правата на ответниците,в хипотеза на признато право на възстановяване в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и твърдения за проведено производство по §4а,респ. §4б ПЗР на ЗСПЗЗ,при наличието на специалните способи по §4к,ал.6 и §4и,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ.
В тази насока с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение от 24.10.2007г. на Софийски окръжен съд по гр.д. №509/2006г.,в което е прието,че наличието на специален ред за защита,дори и когато е изпуснат преклузивният срок за обжалване плана на новообразуваните имоти,изключва претендирането на спорното право по исков ред. Наличието или не на предпоставките за закупуването на предоставените за ползуване земеделски земи по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ е прието,че следва да се преценява в производството по обжалване на одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти за съответната местност,а в случай на твърдение за нарушения,касаещи процедурата по самото предоставяне за ползуване на земеделски земи по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, заинтересованите лица следва да използуват иска по §4и ПЗР на ЗСПЗЗ. В обжалваното решение по този въпрос е изразено друго становище – че именно наличието на подобни претенции обуславя правния интерес,а оттам и допустимостта на отрицателния установителен иск като единствена възможност за разрешаване на материалноправния спор между страните,поради което следва да се приеме,че е налице основание за допускане на касационното обжалване по последния,поставен от касаторите въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 20.10.2008г. по гр.д. №609/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Л. К. Г. ,Я. Ц. М.,Г. Ц. Г. и Г. П. М. касационна жалба вх. №46226/01.12.2008г.
Указва на касаторите,че в едноседмичен срок от съобщението следва да внесат държавна такса в размер на 35.10лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top