Р Е Ш Е Н И Е
№ 928
София 20.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1507/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. А. Х., град Ш., подадена от пълномощника и адвокат Е, и А. Д. Х., град Ш., срещу въззивно решение от 08.02.2008 г. по гр. д. №737/2007 г. на Шуменския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според жалбоподателите неправилно въззивният съд е квалифицирал иска като облигационен. Освен това неправилно е изтълкуван договорът за доброволна делба от 1967 г., по силата на който е разпределено и ползването на дворното място. В него не се съдържат уговорки, които да ограничават правото на някой от съсобствениците да ползва или преминава през някоя от вратите или входовете. Ако искът е облигационен, то той е погасен по давност. Неправилно е прието, че вратата на жилището им към южната тераса е предвидена като самостоятелен втори вход за жилището на първия етаж към дворното място. Съобразно строителните правила и норми не може да има вход към сграда, който да е през вратата на открита тераса. Не може вратата към тераса да бъде единствената входна врата на жилище.
Ответниците по касационната жалба М. Х. Х. и Ц. Н. Х., двамата от град Ш., оспорват жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Шуменският окръжен съд е отменил решение №502 от 06.07.2007 г. на Шуменския районен съд по гр. д. №331/2007 г. и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ по иска, предявен от М. Х. Х. и Ц. Н. Х. е осъдил Й. А. Х. и А. Д. Х. да преустановят ползването и преминаването през североизточната част от дворното място с идентификатор 83510.676.103 по кадастралната карта на град Ш., между пътна врата към ул. „С” и вратата от дворното място към вътрешното стълбище на построената в имота двуетажна жилищна сграда, както и да не ползват тези две врати. Въззивният съд е приел, че с договор за доброволна делба от 14.04.1967 г. ищецът М. Х. Х. и Д. Х. Х. , наследодателят на ответниците, са поделили съсобствената си двуетажна жилищна сграда и са си разпределили ползването на съсобственото дворно място. Според този договор Д. Х. Х. получава в дял първия жилищен етаж, помещения от сутеренния етаж и половината от таванското помещение, а М. Х. Х. – втория жилищен етаж, помещения в сутеренния етаж и половината от таванското помещение. Съобразно същия договор Д. Х. Х. при влизането в тавана си и сутерена ще ползва стълбището на М. Х. Х.. Според въззивния съд стълбището е обща част, но уговореното в договора следва да се тълкува в смисъл, че достъп до жилището на Д. Х. ще има не от общия вход на сградата и общото стълбище от сутерена до тавана, а от самостоятелния вход през терасата към първия жилищен етаж откъм частта на дворното място, отредена за ползване на собственика на етажа. По тази причина предявеният облигационен иск за изпълнение на договора за разпределение на ползването е основателен.
Въззивният съд е определил неправилно правната квалификация на предявения иск. Той е приел, че е сезиран с облигационен иск. След като страните по делото са си разпределили ползването, то искът за така разпределеното право на ползване е вещен /actio confessoria/. Съдът е сезиран с иск за прекратяване на действия, които пречат на ползването. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че съобразно уговореното жилището на първия етаж може да бъде ползвано с вход само през терасата към първия жилищен етаж откъм дворното място. След като сградата има общо стълбище от сутерена до тавана, като съсобствениците притежават помещения в сутерена и таванът е обща част, то това стълбище и входът към него са общи части по естеството си, поради което на ответниците по иска не може да бъде забранено ползването им. Това не може да стане и за тази част от дворното място, която осигурява достъп до тях. Възможността за допълнителен достъп до първия жилищен етаж през вратата на терасата откъм дворното място не може да наложи изключване ползването от собствениците на този етаж на общия вход и стълбището от сутерена до тавана.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе предявеният иск трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да бъдат присъдени деловодни разноски – на Й. А. Х. в размер на 335 лв. и на А. Д. Х. – 435 лв.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 08.02.2008 г. по гр. д. №737/2007 г. на Шуменския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. Х. и Ц. Н. Х., двамата от град Ш., иск за осъждане Й. А. Х. и А. Д. Х., двамата от град Ш., да преустановят ползването и преминаването през североизточната част от дворното място с идентификатор 83510.676.103 по кадастралната карта на град Ш., между пътна врата към ул. „С” и вратата от дворното място към вътрешното стълбище на построената в имота двуетажна жилищна сграда, както и да не ползват тези две врати.
ОСЪЖДА М. Х. Х. и Ц. Н. Х., двамата от град Ш., да заплатят деловодни разноски на Й. А. Х., град Ш., – 335 лв. и на А. Д. Х., град Ш., – 435 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.