3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
София, 11.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 783/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат А. Ст. Ч. – пълномощник на ВК „С.” [населено място], срещу въззивното решение № 218 от 21.06.2012 г. по в. гр. д. № 518/2012 г. на Великотърновския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Н. В. А. е оспорил касационната жалба и в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК е подал насрещна касационна жалба.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С въззивното решение, предмет на касация, решение № 125 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 163/1998 г. на Великотърновския районен съд е обезсилено изцяло, като по иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на метален навес с инвентарен № 47 на стойност 187 100 лева, находящ се в [населено място], производството е прекратено като недопустимо на основание чл. 224 ГПК /отм./; в частта по иска за обезщетение с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС делото е върнато на първоинстанционния съд.
Въззивният съд приел, че след постановяване на определение от 01.07.1998 г. /л. 36-37 от първоинстанционното дело/ исковете по чл. 108 ЗС и чл. 73 ЗС следва да се считат предявени за метален склад с инвентарен № 47 със стойност 187 100 лева, а не за склад № 48 с полезна площ 325 кв. м. и балансова стойност 488 685 стари лева, който е посочен в исковата молба. Той обаче, е станал предмет на първоинстанционното решение, което, като постановено по непредявен иск, е недопустимо.
Същевременно въззивният съд намерил, че металният склад № 47 вече е бил предмет на спор по гр. д. № 1819/2001 г. на Великотърновския районен съд, приключил с влязло в сила решение по гр. д. № 3045/2007 г. на ВКС, II-ро г. о. Наличието на сила на пресъдено нещо по действително предявения иск и принципът за непререшаемост на спора са обусловили приложението на чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./, поради което по иска за ревандикация производството е прекратено. По иска с правно основание чл. 73 ЗС делото е върнато на първоинстанционния съд, който да се произнесе по претендираното обезщетение с оглед допуснатото изменение на иска относно имота – предмет на спора.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ищец е поставил въпросите: може ли да се приеме, че имотът е индивидуализиран, щом като са посочени единствено инвентаризационен номер, квадратура и балансова стойност; следва ли да се приеме, че е налице изменение на иска при липса на воля от страна на ищеца.
Данните по делото сочат, че след извършеното изменение на иска, в съдебното заседание на 08.10.2008 г. процесуалният представител на ищеца е направил уточнение на спорния по делото имот, като за установяване на границите и квадратурата му е поискал изслушването на съдебно-техническа експертиза и изготвяне на съответната скица. Въпреки изразеното от ответника съгласие, от което следва, че и той не е бил наясно относно предмета на делото, районният съд не е допуснал исканото доказателство и е постановил решение за първоначално заявения в исковата молба метален склад № 48. Въззвният съд не е отстранил съществуващата неяснота и е постановил обжалваното решение, в което за предмет на спора е счетен този след изменението по чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./.
С оглед на тези данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, поради което и с оглед правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК следва да го допусне до касационен контрол с цел проверка на неговата допустимост. Тъй като изходът на спора за парично вземане, съставляващо обезщетение за ползването на претендирания от ищеца имот, е в зависимост от решението по иска за собственост, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне в неговата цялост.
Касаторът-ответник по исковете е поставил въпросите: 1. има ли сила на пресъдено нещо решение, което е постановено в нарушение на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./, аналогичен частично на чл. 214 ГПК, като новото основание е предявено във въззивното или в касационното производство и касационната инстанция е уважила иска на новото основание, и 2. при наличието на три противоречиви решения на ВКС: решение № 640 от 29.04.2008 г. по гр. д. № 3045/2007 г. на II-ро г. о., решение № 925/08 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 4196/2007 г. на V-то г. о., и решение № 2389 от 10.01.2004 г. по гр. д. № 2466/2002 г. на ІV-то г. о., за материалноправната същност на един и същ документ, по силата на който се твърди, че имотът е собственост на кооперацията-ищец, а именно протокол № 2 от 11.04.1997 г. на общото събрание на лицата по чл. 27 ЗСПЗЗ на селскостопанските организации в [населено място], ликвидирани с пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, защо не се повдига спор за тълкуване на тези решения от ВКС за изясняване същността на производството по чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ и кои лица могат да придобиват имущество по този ред.
Предпоставките за допускане на насрещната жалба за разглеждане по същество не са налице по следните съображения:
Основно правило в гражданския процес, закрепено и в т. 9 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, приложимо в тази част и при действието на ГПК /от 2007 г./, е, че пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявеният иск по страни, основание или петитум. Затова тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна, са недопустими пред въззивния съд. На още по-голямо основание следва да се приеме, че е недопустимо изменение на иска в която и да е от формите му пред касационната инстанция.
За да прекрати производството по иска за ревандикация, въззивният съд не е изхождал от това дали решението, на което се е позовал, е съобразено с изискванията на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ за изменение на иска. Съображенията му са свързани с установената от него идентичност на предмета на сега предявения иск с този по гр. д. № 1819/2001 г. на Великотърновския районен съд /приключил с влязлото в сила решение по гр. д. № 3045/2007 г. на ВКС, II-ро г. о./. Ето защо поставеният от касатора първи въпрос не е определящ изхода на делото. Освен това въпросът съдържа твърдението на касатора, че влязлото в сила решение е постановено в нарушение на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като касационната инстанция е уважила иска на недопустимо въведено ново основание. Това решение обаче, не е предмет на касационното обжалване, а освен това то съставлява влязъл в сила съдебен акт, който съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ е задължителен за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката. Настоящата инстанция не разполага с правомощие за неговото преразглеждане.
Въпросът дали влезлите в сила решения на отделни състави на Върховния касационен съд, посочени в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към насрещната касационна жалба, са противоречиви, не е част от предмета на възникналия между страните по настоящото дело правен спор. Не са част от спорния предмет и въпросите относно правната същност на производството по чл. 52, ал. 3 ППЗСПЗЗ и на решението на общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. По тази причина и вторият от въпросите, поставени от касатора – ответник по исковете, също не обуславя изхода на делото и не удовлетворява изискванията на закона относно общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 218 от 21.06.2012 г. по в. гр. д. № 518/2012 г. на Великотърновския окръжен съд по жалбата, подадена от ВК „Съгласие” [населено място], В. област.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 /петдесет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение по насрещната касационна жалба, подадена от Н. В. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: