4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
С., 19.10. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3657 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Д. С. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Г. К. от АК-П. и Х. В. от АК-П., против въззивно решение № 739 от 24.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 21 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено изцяло решението от 17.11.2014 г. по гр.д. № 822/2014 г. на Асеновградския районен съд и е уважен предявеният от А. П. М. от [населено място] против А. Д. С., иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на постановените с решение № 230 от 10.06.2011 г. по гр.д. № 90/2011 г. по описа на Асеновградския районен съд, мерки за упражняване на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете – П. А. М. ЕГН [ЕГН], за осъществяване на лични контакти с детето и заплащането на издръжка, като родителските права са предоставени на бащата, определено е местоживеенето на детето в дома на своя баща в [населено място], определен е режим на лични контакти с майката – всяка събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 15,00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, по време, когато бащата не е в платен годишен отпуск, определена е месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от влизане на решението в сила. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 59, ал. 9, вр. с ал. 4 СК относно критериите касаещи преценката за наличие на обстоятелства, обуславящи изменение на мерките относно упражняване на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете с оглед защита интересите на детето, за който твърди, че е обусловил изхода на делото, както и процесуалноправният въпрос относно това, длъжен ли е съдът да изслуша и обсъди в решението си становищата на двамата родители на детето при спор за упражняване на родителските права в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК, който също е от значение за изхода на спора. Позовава се и представя съдебна практика – ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г., решение № 129 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7660/2013 г., ІІІ г.о., решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 911/2012 г., ІV г.о. и решение № 160 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 214/2014 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, което обосновава основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. П. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Г., преупълномощена от адв. Д. Е. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, неоценяем иск по чл. 59, ал. 9 СК и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което е редовна и допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната връзки и обусловеност, в случая е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е постановено решението по гр.д. № 90/2011 г. по описа на Асеновградския районен съд, с което упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете е предоставено на майката, тъй като са доказани твърденията в исковата молба за неполагане на необходимите грижи за детето от страна на майката, като се е позовал и на заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза, че развитието на детето е в границите на ниска норма, при него липсва училищна готовност и детето има значителна задръжка в езиково-говорното развитие, поради двуезичието, както и недоразвита експесивна реч и социо-комуникативното развитие, което не е в следствие слабите възможности на детето, а в резултат на неглижирането и социалната му депривация, като в случая бащата демонстрира по-голям родителски капацитет, поставяйки интересите на детето над своите, докато майката има силно ограничен родителски капацитет, тъй като независимо от декларираната от нея привързаност към детето, поведението й показва, че за нея собствения й интерес в конфликта има приоритет пред интересите на детето. Приел е също така, че битовите условия при бащата са по-добри, което благоприятства по-лесното преодоляване на кризисните ситуации, свързани със заболяването на детето – бронхиална астма с алергия към плесени, поради което в негов интерес е родителските права да бъдат упражнявани от бащата.
След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като противоречи на приетото в задължителната съдебна практика – решение № 173 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4575/2014 г., ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че изричното изслушване на родителите в производство за определяне на родителски права и мерки за лични контакти с ненавършилото пълнолетие дете е задължително, а не факултативно. То не е равнозначно на разпит на свидетел или страна, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на детето. Посоченото изискване е и изрично закрепено в чл. 59, ал. 6 СК от 2009 г., което неспазване на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводствените правила.
Поставеният материалноправен въпрос съставлява преформулирани касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, на които ще бъде даден отговор, тъй като Върховния касационен съд приема довода за допускане до касационно обжалване по въпроса за процесуалните задължения на съда по чл. 59, ал. 6 СК.
На касаторката следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по жалбата ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 739 от 24.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 21 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІ гр. с-в.
Указва на А. Д. С. от [населено място], [улица], в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и представи документ затова в деловодството на съда, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: