О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
София, 02.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 481/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответник П. Н. Ц. чрез процесуален представител адвокат Г. Ц. против въззивно решение на САС, І ГО, 8 с-в № 1907/15.11.2011 г., постановено по гр. д. № 2279/2011 г., с което е потвърдено решение на СГС, І-8 състав от 22.11.2010 г., постановено по гр. д. № 3043/2008 г., с което на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ищците А. С. И. и Б. К. И. не дължат на П. Н. Ц. солидарно заплащането на сумата 20 000 евро по договор за паричен заем от 12.07.2004 г. в качеството на поръчители на Л. А. И..
Моли да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение и след като спорът се разгледа по същество да се постанови решение, с което да се отмени изцяло въззивното решение и да се отхвърли предявения от А. С. И. и Б. К. И. иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, с формулирани правни въпроси с определящо значение за изхода по конкретното дело, обусловили правните изводи на съда по делото, а именно: 1. От кой момент тече шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника; 2. Кога и при какви предпоставки настъпва предсрочна изискуемост на вземане; 3. Настъпва ли предсрочна изискуемост по силата на закон/договор; 4. Следва ли да бъде отправено изрично волеизявление до длъжника, за да настъпи предсрочна изискуемост, по които въпроси, според касатора, съдебната практика е изключително противоречива. Посочени са и са приложени съдебни актове на ВКС с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС. Приложена е и съдебна практика в обратен смисъл.
За ответниците по касация А. С. И. и Б. К. И. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото е сключен договор за поръчителство видно от договор за паричен заем от 12.07.2004 г., сключен между заемодателя /кредитор/ П. Н. Ц. и заемателя /длъжник/ Л. А. И. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, с който /т. 9 от договора/ ищците изрично са се задължили да отговарят лично за задължението на заемателя Л. А. И. като солидарно задължени поръчители. Договорът е подписан от заемодателя, заемателя и поръчителите. В договора за заем е уговорено дългът от 20 000 евро да се плаща на части, а именно: 5000 евро на 1.12.2004 г., 5000 евро на 28.02.2005 г. и 10000 евро на 30.08.2005 г. Видно от решение на СРС, 50 с-в от 13.06.2006 г. по гр. д. № 10429/2005 г. ответницата, като кредитор по договора на 5.07.2005 г. е предявила срещу главния длъжник частичен иск за сума от 5000 евро. В обстоятелствената част на исковата молба кредиторът /ответница по настоящото дело/ е твърдяла, че заемът е станал предсрочно изискуем още на 2.12.2004 г. Видно от решението Л. А. И. е била осъдена да заплати на П. Н. Ц. сумата от 5000 евро, представляваща част от дължимата сума от 20000 евро.
От правна страна въззивният съд е приел, че в случая предсрочна изискуемост на главното задължение е настъпила на 2.12.2004 г. с неизплащане първата вноска по заема, чийто падеж е бил предния ден-на 1.12.2004 г. И тъй като искът срещу главния длъжник е предявен от кредитора едва на 5.07.2005 г. или извън 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, считано от 2.12.2004 г., съдът е счел, че отговорността на поръчителите е отпаднала. При липса на предявена претенция в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за кредитора се е погасило не само правото да предяви иск против поръчителите, но и самото субективно право за ангажиране на тяхната отговорност.
Налице е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По първия материалноправен въпрос, повдигнат от касатора, а именно: От кой момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в рамките на който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника и от кой момент задължението е предсрочно изискуемо, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, изразена с Р. № 58/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., ІІ г. о., ТК, както и Р. № 130/27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г., ТК, І Т.О. на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, с които по правния въпрос: „От кога тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви срещу длъжника иск за събиране на задължението” е прието, че уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на Банката да направи кредита предсрочно изискуем, което може да стане и с молба за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, от който момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав № 1907/12.12.2011 г., постановено по гр. д. № 2279/2011 г. по касационна жалба от ответник П. Н. Ц..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за заплатена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 752.32 лв., внесена по сметка на Върховен касационен съд за държавни такси, след което делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при ВКС, за насрочване. В противен случай жалбата ще се върне.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: