Р Е Ш Е Н И Е
№.93
гр. София,13.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 09 юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ИВО ДИМИТРОВ
и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №636/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.303 т.1 ГПК.
От страна на К. И. Б. от [населено място] е подадена на 15.12.2014 г.. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила на 14.05.2010 г. решение по гр.д. №11413/2006 г. на СРС-32 с-в на ГК, потвърдено с решение от 08.05.2009 г. по гр.дело № 4223/2007 на СГС, Втори А възз. с-в , в частта, с която е отхвърлен искът на касатора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД предявен като частичен за сумата от 1200 лева от общопретендирания размер от 250 000 лева. Позовава се на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК-справка изд. от БНБ на 07.10.2014 г.. Излагат се съображения, че това доказателство разкриват и нови обстоятелства, които не са били известни към момента на гледане на делото и са от съществено значение за крайния изход на спора. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответната страна по молбата за отмяна [фирма] не изразява писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Молбата за отмяна е допустима, подадена е на 15.12.2014 т.е. в срока по чл.305, ал.1, ГПК / новото доказателство на което се основава молбата е документ издаден на 07.10.2014 г./, от надлежна страна срещу влязло в сила на 14.05.2010 г. решение по гр.д. №11413/2006 г. на СРС-32 с-в на ГК, потвърдено с решение от 08.05.2009 г. по гр.дело № 4223/2007 на СГС, Втори А възз. с-в , в частта, с която е отхвърлен искът на касатора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД предявен като частичен за сумата от 1200 лева от общопретендирания размер от 250 000 лева.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
В случая молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на обстоятелство установено от съдържанието на новоткрито писмено доказателство, което според него е от съществено значение за изхода на спора: справка, издадена на 07.10.2014 г. от БНБ – Централен кредитен регистър, от съдържанието на която се установява, че [фирма] ЕИК[ЕИК] няма кредити и просрочия по активни и погасени кредити за периода последните 60 месеца -след 31.10.2009 г.
Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представените от молителя в настоящото производство писмено доказателство не отговаря на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: Спорът, по който е постановено съдебното решение, чиято отмяна се претендира е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които са претърпени от ищеца-молител в настоящото производство от това, че в качеството му на ЕТ не е бил неплатежоспособен към датата на откриване на производство по несъстоятелност, инициирано от [фирма] , с решение по чл.625 ТЗ от 05.03.2002 г. по гр.д. № 788/2001 г. на ОС-Враца, но такова производство е открито и назначеният синдик е предявил иск по чл.646 ТЗ , по който е образувано гр.д. №830/2004 на ОС-Враца, с който е атакувал продажбата с нот. акт №180/ по нот.дело № 380 от 2003 г на нотариус В. В. на имот на ищеца от него и съпругата му на трето лице Д. Г. Д.. Неимуществените вреди се претендират от компрометирането на молителя пред купувача по договора и самия нотариус, след постановяване на решение по иска по чл.646 ТЗ за нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на цитирания по–горе договор за покупко-продажба.
Всички тези правоотношения се основават на неплатежоспособността като основание за постановяване на решение по чл.625 ТЗ т.е. 05.03.2002 г. по гр.д. № 788/2001 г. на ОС-Враца. Следователно, наличието или липсата на кредити и просрочия по активни и погасени кредити за периода последните 60 месеца -след 31.10.2009 г., каквито факти удостоверява документът, на който молителят се позовава като основание по чл.303 т.1 ГПК, касаят период близо седем години след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на [фирма] и като такива нямат каквото и да е значение за изхода на делото, приключило с постановяване на решението, чиято отмяна се иска и което решение по иск по чл. 646 ТЗ се основава на влязъл в сила съдебен акт относно неплатежоспособността на длъжника и откриване на производство по несъстоятелност, чиито последици са задължителни.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания по чл.303 ал.1, т.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. от [населено място] , подадена на 15.12.2014 г за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила на 14.05.2010 г. решение по гр.д. №11413/2006 г. на СРС-32 с-в на ГК, потвърдено с решение от 08.05.2009 г. по гр.дело № 4223/2007 на СГС, Втори А възз. с-в , в с което е отхвърлен искът на К. И. Б. срещу за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД предявен като частичен за сумата от 1200 лева от общопретендирания размер от 250 000 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.