Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
София, 16 март 2010 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети февруари двехиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 705/2010 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимата В. К. Д. против въззивно решение № 412 от 9.11.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 519/2009 год. на Софийски апелативен съд.
В жалбата, в допълнението към нея направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК и в съдебно заседание от жалбоподателката и защитника й се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници, довели до осъждането й за престъпление, което не е извършила. По същество се иска възивното решение да бъде отменено и да бъде оправдана.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 119 от 20.05.2009 год. постановена по НОХ дело № 114/2009 год. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимата В. К. Д. за виновна в това, че на 17.04.2008 год. на ГКПП-Кулата в качеството си на длъжностно лице е поискала от К. С. В. , водач на товарен автомобил “Ивеко” с ДК № Е* дар- сумата 30лв., за да не извърши действие по служба, поради което и на основание чл. 301 ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” и ал.3 НК я е осъдил на наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес”и “задължителни пробационни срещи с пробационен служител” за срок от по седем месеца и “безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 200 часа положен за седем месеца.
На основание чл. 301 ал.4 НК, във вр. с чл. 37 ал.1 т.6 и 7 НК съдът я е лишил от правото да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързани със съхранението, отчитането и движението на стоковоматериални ценности и пари за срок от седем месеца.
С въззивно решение № 412 от 9.11.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 519/2009 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници, довели до неправилното й осъждане при липса на виновно поведение. Доводите на жалбоподателката са идентични с възраженията против правилността на присъдата и се свеждат до това, че изводите за умишлено извършени действия, включени в обективния състав на престъплението подкуп са направени при едностранчива и избирателна оценка на доказателствените източници, като без основание са отхвърлени нейните обяснения и показанията на св. Т, който е единствен очевидец на деянието, а е дадена безрезервна вяра на показанията на св. В, който е извършил действия, които не са в унисън с нормалната житейска логика. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на въззивната инстанция по чл.чл.13, чл.14 и чл. 305 ал.3 НПК. По делото такива нарушения не са допуснати.
Софийският апелативен съд изцяло е проверил правилността на обжалваната от подсъдимата осъдителна присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за изясняването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване След като ги е оценил самостоятелно и в тяхната съвкупност и не е констатирал логически грешки или превратна оценка на съдържащите се в тях данни, не е имал основание да направи различна преценка за достовернотта им и да приеме тезата на подсъдимата, че не е осъществила състава на престъплението. Различна оценка на доказателствата, както се иска от жалбоподателката, може да бъде обсъждана от ВКС, който е инстанция по правото, само в случай на установени нарушения на правилата на формалната логика при оценката на доказателствените материали, довели до превратното им тълкуване. Основания за такава намеса по делото липсват.
Действията във връзка с упражнения от подсъдимата контрол при преминаването през границата на товарния автомобил, управляван от св. В са извършени само в присъствието на двамата и затова съобщените от тях фактически данни са основен източник на преки доказателства. Предвид важността им и констатираното съществено противоречие между установените от двамата факти, още първоинстанционният съд, при съблюдаване на задължението си за разкриване на обективната истина, с еднакво внимание ги е разпитал и е обсъдил съобщените от тях факти. При преценка на достоверността им е отчел процесуалното им положение и свързаните с него задължения, които за свидетеля се изразяват в това да даде правдиви показания под страх от наказателна отговорност, а за подсъдимата- да даде каквито прецени обяснения, без да носи за тях такава отговорност. Свидетелят не е познавал подсъдимата и не е имал мотив да й навреди като й припише престъпление, което не е извършила. Не би могло да се възприеме като такъв изложеното от подсъдимата, че по този начин целял да ощети работодателя си, като задържи част от дадената му предварително сума. Такъв мотив би бил налице само ако сумата се дава на ръка, без отчетен документ, защото само тогава не може да се установи размера на действително платеното. Логично би било при възприетата от подсъдимата теза, свидетелят да даде известна парична сума на ръка защото в този случаи може да поиска от работодателя си различна сума от дадената. Такава “злоупотреба”, когато плащането става с издаване на отчетен документ, не би могло да се осъществи. Показанията му са последователни от момента, в който сигнализирал св. П, че му се искат пари на ръка, за да бъде пропуснат през границата при констатираното претоварване на камиона. Не са игнорирани като източник на доказателства и показанията на св. Т. Те са обсъдени от първоинстанционния съд и мотивирано са отхвърлени като целенасочени и дадени при колегиална обвързаност с подсъдимата. Този извод се налага и поради същественото противоречие на установеното от свидетеля в съдебно заседание, че свидетелят В отказал да си даде документите за да бъде определен размера на глобата и съобщеното в досъдебното производство, че когато отишъл видял, че подсъдимата таксува по документи водача на товарния автомобил, който отказал да си плати глобата. Показанията му от досъдебното производство не могат да се ползват като източник на доказателства, но те са закрепени в докладната записка на св. С потвърдени от него в съдебно заседание. Като е възприела оценката на доказателствата, посочвайки и собствени съображения, въззивната инстанция не е постановила съдебният си акт при наличие на основание за отмяната му.
С оглед на установената от кредитираните доказателства фактическа обстановка, че свидетелят В качил товарния автомобил на кантара, подсъдимата констатирала, че общата му маса надвишава максимално допустимата, уведомила свидетеля за претоварването и му поискала тридесет лева за да го пропусне, без да събере дължимата глоба, на което той реагирал с отказ да даде пари на ръка без документ, а тя му наредила да отбие автомобила встрани и задържала представените й документи, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл.301 ал.1 НК. Извън довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата, довели до осъждането й по обвинение, което не е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 НПК, от жалбоподателката не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, които да налагат отмяната на въззивното решение и нейното оправдаване.
При цялостната служебна проверка на въззивното решение, касационният състав констатира, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на материалния закон, като не е съобразила настъпилата в хода на производството промяна в разпоредбата на чл. 42б НК. С пар.2 от ЗИН на НК, в сила от 1.06.2009 год. е променена периодичността на задължително явяване и подписване на осъденото лице пред пробационният служител при изпълнение на пробационната мярка”задължителна регистрация по настоящ адрес”. Вместо ежедневното подписване в отчетния картон е предвидена периодичност не по-малко от два пъти седмично, като е възложено на съда, който налага наказанието, да се произнесе по периодичността на явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител. Новата правна уредба е по-благоприятна за подсъдимата и въззивният съд е следвало да я приложи. Като не е изпълнил това си задължение е допуснал нарушение по чл. 348 ал.1т.1 НПК, което е основание за изменяване на въззивното решение. Нарушението може да бъде отстранено в настоящата инстанция с изменение на въззивния съдебен акт, без връщане на делото за ново разглеждане, тъй като е в полза на жалбоподателката. Касационната инстанция има правомощие да измени въззивното решение, като приложи по-леко наказуем материален закон. Настоящият съдебен състав намира, че периодичността на изпълнение на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес” следва да бъде определена в размер на минимално предвиденото от закона, а именно два пъти седмично.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Изменява въззивно решение № 412 от 9.11.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 519/2009 год. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 119 от 20.05.2009 год. по НОХ дело № 114/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, като определя периодичност на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично.
Оставя в сила същото решение в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: