1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. София, 18.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 914 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 22.05.2012г. по арб. дело № 158/2011г. на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата.
Ищецът П. Б. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Б. поддържа становище, че с решението А. съд при Б. се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран и който не се съдържа в арбитражното споразумение. Излага твърдения, че А. съд в мотивите не е обсъдил нито един от повдигнатите въпроси и изложените аргументи в подкрепа на твърденията на ищеца, а се е произнесъл единствено относно годността и валидността на временните удостоверения, който въпрос е извън предмета на делото, с него арбитражният съд не е бил сезиран и не е предвиден в арбитражното споразумение. Ищецът релевира доводи, че от арбитражното решение не е ясно дали в мотивите се визира договора за покупко-продажба на временни удостоверения или едностранната сделка – джиро, нито дали арбитражният съд приема договора между страните за неизпълнен, развален или за нищожен. Поддържа становище, че арбитражният съд не е изследвал въпроса за развалянето на договора за покупко-продажба, нито за действителността, респективно недействителността на договора поради липса на съгласие или невъзможен предмет, което според ищеца е било необходимо при инвокирани от ответниците аргументи за наличие на друга воля между страните. В исковата молба се твърди, че А. съд е трябвало да направи разграничение между договора за покупко-продажба и джирото и да съобрази, че джирото не е предмет на спора. Поддържа се становище, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, следва да съобрази, че предметът на доказване по установителния иск следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника, поради което съдът не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Ищецът релевира доводи, че валидността на временните удостоверения не е предмет на арбитражното споразумение, тъй като арбитражната клауза се съдържа в чл. 16 от договора за покупко-продажба и се отнася до споровете, породени от този договор или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и до споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, но не и до джирото, представляващо самостоятелна едностранна правна сделка, която стои вън от договора за покупко-продажба, независимо, че е следствие от него.
Ответниците Д. Й. К., А. Х. К. и Д. Х. К., тримата от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. И. К. оспорват иска. Поддържат становище, че арбитражният съд, като е разгледал дали съществува действителен договор за продажба, спазени ли са правилата за прехвърляне на ценни книги, предадена ли е вещта предмет на продажбата, изискуема ли е цената, се е произнесъл по спор, който е предмет на арбитражното споразумение. Ответниците правят възражение за липса на втората хипотеза на чл. 47, ал. 5 ЗМТА поради това, че арбитражният съд се е произнесъл по въпроса за установяване на вземането по договора, въведен от ищеца като основание и петитум на исковата му молба. Въпросът за развалянето на договора и констатираното неизпълнение на задълженията на ищеца по прехвърляне на акции е разрешен, като джиросването на временните удостоверения и изпълнението на договора за продажба са взаимно обусловени юридически факти, тъй като изпълнението на договора е свързано с валидно прехвърляне на акции, а това става с джиросване на валидни временни удостоверения. Въпросът за валидното прехвърляне на акции, поставен с насрещния иск, е въпрос, породен от договора за продажба, отнасящ се до неговото изпълнение или прекратяване, поради което е включен в съдържанието на арбитражната клауза. Ответниците релевират и доводи, че исковата молба съдържа твърдения по съществото на спора пред арбитражния съд и излиза извън приложното поле на чл. 47, ал. 5 ЗМТА. Ответниците молят молбата за отмяна на арбитражното решение да бъде оставена без уважение.
Исковата молба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение, постановено на 22.05.2012г. по арбитражно дело № 158/2011г. на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата е отхвърлен предявеният от П. Б. И. от [населено място] срещу Д. Й. К., А. Х. К. и Д. Х. К., тримата от [населено място], като наследници на Х. А. К. за сумата 100 000 лв. като неоснователен, и П. Б. И. е осъден да заплати на всеки от Д. Й. К., А. Х. К. и Д. Х. К. по 16 666,66 лв. – недължимо платена цена на временни удостоверения, удостоверяващи притежаването на акции от капитала на [фирма], заедно със законната лихва, считано от 20.04.2011г. до окончателното плащане, 947 лв. – законна лихва върху главницата от 27.09.2010г. до 15.04.2011г. и 2 401,32 лв. – разноски по делото.
Съобразно чл. 47, т. 5 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховен касационен съд по исков ред, ако решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Първата хипотеза на чл. 47, т. 5 ЗМТА урежда отмяна на арбитражното решение при липса на компетентност на Арбитражния съд поради това, че разгледаният спор не е предвиден в арбитражното споразумение. Тази разпоредба предполага арбитруем спор, който не е включен в арбитражната клауза.
В настоящия случай ищецът е предявил с исковата молба иск за установяване, че ответниците му дължат сума в размер 100 000 лв., представляваща незаплатен остатък от продажна цена на временни удостоверения, материализиращи 700 поименни акции от капитала на [фирма], и законната лихва върху сумата, считано от предявяването на исковата молба. С молба от 21.06.2011г. ищецът е изменил иска от установителен в осъдителен за заплащане на сумата 100 000 лв.
Ответниците са предявили против ищеца насрещни осъдителни искове за обща сума в размер 50 000 лв. – по 16 666,66 лв. за всеки от тях, представляваща недължимо платена от наследодателя им сума по развален договор за продажба на 700 бр. временни удостоверения от капитала на [фирма], и за обща сума в размер 2 841 лв. – по 947 лв. на всеки, представляваща законна лихва за определен период.
В сключения между страните договор за покупко-продажба на временни удостоверения от 02.06.2010г. е уговорена арбитражна клауза – споровете, породени от договора или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ако не бъде постигнато споразумение между страните, подлежат на решаване от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата съобразно неговия правилник за дела, основани на арбитражни споразумения /т. 16/. По арбитражно дело № 158/2011г. са разгледани спорове, породени от договора, отнасящи се до неговото неизпълнение – осъдителен иск за заплащане на незаплатения остатък в размер 100 000 лв. от продажна цена на временни удостоверения, материализиращи 700 поименни акции от капитала на [фирма] и насрещни искове за заплащане на недължимо платена цена на временни удостоверения, удостоверяващи притежаването на акции от капитала на [фирма] по развален договор за продажба на 700 бр. временни удостоверения от капитала на [фирма]. Плащането на уговорената между съконтрахентите цена на продадените временни удостоверения е основно задължение на купувача по договора за покупко-продажба, а прехвърлянето на собствеността на временните удостоверения – основно задължение на продавача, поради което въпросите за неизпълнение на тези задължения и за разваляне на договора поради това, че не са прехвърлени годни временни удостоверения /липсват задължителни реквизити по чл. 183, ал. 1 ТЗ/, и връщане на даденото на отпаднало основание, са включени в арбитражното споразумение. Релевираният от ищеца довод, че валидността на временните удостоверения не е предмет на арбитражното споразумение, е неоснователен. Предвид поетите от страните с договора за покупко-продажба на временни удостоверения задължения и съдържанието на арбитражната клауза в т. 16 от договора, настоящият съдебен състав счита, че джиросването на валидни временни удостоверения е относимо към изпълнението на задълженията на продавача по сделката, поради което спорът дали са прехвърлени прехвърлени валидни временни удостоверения е включен в арбитражното споразумение. Следователно с решението на АС при Б. – предмет на настоящия иск, е разрешен спор, който е предвиден в арбитражното споразумение.
Втората хипотеза на чл. 47, т. 5 ЗМТА предвижда отмяна на арбитражното решение, а с решението арбитражният съд се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора.
Доводът на ищеца, че арбитражният съд се е произнесъл по въпрос относно годността и валидността на временните удостоверения, с който не е бил сезиран и който е извън предмета на делото, е неоснователен. Съпоставяйки съдържанието на исковата молба и насрещната искова молба, от една страна, и решението на Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата, от друга страна, настоящият съдебен състав счита, че арбитражният съд, като е разгледал дали е налице фактическият състав на вземането на продавача за цената /дали съществува действителен договор за продажба, спазени ли са специалните правила за прехвърляне на ценни книги, предадена ли е вещта, предмет на продажбата, изискуема ли е цената/ и дали е осъществен фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /получена ли е претендираната сума, наличие на правно основание за това, последващо отпадането на основанието/, се е произнесъл по въпроси, с които е бил сезиран. Въпросът относно годността и валидността на временните удостоверения е включен в предмета на спора пред АСБТПП с предявените от ответниците насрещни искове. Неизпълнението на задълженията на продавача за прехвърлянето на валидни временни удостоверения и тяхното джиросване като основание за развалянето на договора за покупко-продажба са въведени в предмета на арбитражното дело с инвокираните от ответниците /ищци по насрещните искове/ обстоятелства и петитум на насрещната искова молба.
Останалите, релевирани от ищеца в настоящата искова молба факти и доводи, по същество представляват оплаквания за неправилност на решението на АСБТПП. Съдебната проверка в производството по отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА не включва проверка на правилността на решението на арбитражния съд, поради което направените оплаквания срещу арбитражното решение по отношение на мотивите /дали в мотивите се визира договора за покупко-продажба на временни удостоверения или едностранната сделка – джиро, дали арбитражният съд приема договора между страните за неизпълнен, развален или за нищожен/, оплакванията, че арбитражният съд не е изследвал въпроса за развалянето на договора за покупко-продажба, нито за действителността, респективно недействителността на договора поради липса на съгласие или невъзможен предмет, не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че предявеният иск по чл. 47, т. 5 ЗМТА е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат, но същият трябва да бъде осъден да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените от тях разноски за производството пред ВКС в размер 3 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Б. И. от [населено място] срещу Д. Й. К., А. Х. К. и Д. Х. К., тримата от [населено място] иск отмяна на арбитражно решение от 22.05.2012г. по арб. дело № 158/2011г. на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата на основание чл. 47, т. 5 ЗМТА като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Б. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Д. Й. К., А. Х. К. и Д. Х. К., тримата от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/ – направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.