О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр.София, 24.01.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 783 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.04.2012г. по гр.д.№ 53/ 2012г., с което ОС Сливен е уважил иск с правно основание чл.124 ГПК.
Жалбоподателите С. И. Г. и П. В. Г. чрез процесуалния си представител поддържат, че обжалваното решение е недопустимо.
Ответникът С. И. С. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четръвто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявения иск с правно основание чл.124 ГПК и е признал за установена в отношенията между С. С., С. Г. и П. Г., че декларация от 18.11.2005г. е истински документ, издадена от посочените в нея автори.
Съдът е приел, че предявеният иск за установяване истинността на документ с правно основание чл.124, ал.4 ГПК е допустим. Установено е, че декларацията е представена като доказателство пред ОС Ямбол по ВНОХД №71/2009г. Прието е, че след като съдилищата са приели този документ като доказателство по делото и не са се произнесли притежава ли той материална доказателствена сила и каква, е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване на истинността и автентичността на документа. Взето е предвид обстоятелството, че в първоинстанционото производство – съдебно заседание на 15.12.2011год. – С. И. е направил изрично признание на факта, че подписа, положен под декларацията от 18.11.2005 год., в която признава, че е получил сумата 15 000 лева, присъдени на него и съпругата му като обезщетение по нохд, е негов и е признал иска. Признанието на факт за авторството и истинността на документа, съгласно чл. 175, ал. 1 ГПК е преценено от съда, с оглед на всички обстоятелства по делото като признание на иска, тъй като предметът на доказване на иска е именно истинността и автентичността на този документ. Прието е, че Декларацията подписана от С. И. обвързва със материална доказателствена сила и П. Г., тъй като декларираното правно действие извършено от единия съпруг има обвързваща материална доказателствена сила и за другия съпруг, действащ като негов представител по силата на чл.24, ал.2 СК, като акт на управление с общо имущество. При тези данни съдът е счел за основателен предявения иск.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като се е мотивират, че решението е недопустимо като постановено по иск с правно основание чл.124,ал.4 ГПК при липса на правен интерес от търсената защита.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 ГПК за да се произнасе по евентуална недопустимост на постановения съдебен акт, тъй като преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Служебното задължение на съда е да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията /арг. от чл.7, ал.1 ГПК/, като следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото/ в този смисъл е даденото разрешение в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.04.2012г. по гр.д.№ 53/ 2012г. на ОС Сливен.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 40 лева от С. И. Г. и П. В. Г., за което да им се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: