Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
София, .25.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 11.02.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 28/2010 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „Б”А. гр. С. против решение№398/12.11.2007г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №1214/2007г.,с което е обезсилено решение от 05.01.2007г. по гр.д. №7220/2005г. по описа на Софийски районен съд,ГК,26 състав и делото се връща на СРС за ново разглеждане на предявените от Г. А. Г. и М. А. Г. срещу”Б”А. София искове с правна квалификация член 109 от ЗС-за осъждането на ответника да преустанови действията по ползване като собствена на постройка/аператив/,находяща се в поземления имот,целия с площ от 1242кв.м,заснет с пл. №1452 от кв.69 по регулационния план на гр. С.,м.”С”,одобрен със заповед №РД-09-050-340 от 1998г. и РД-09-452/30.07.2004г. при описани в решението съседи на имота.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Г. А. Г. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
Въззивният съд е констатирал,че от съда е била поискана защита срещу ответното дружество,което е носител на ограничено вещно право на ползване върху находящата се в имота на ищците постройка,който е отдава за възмездно ползване като аператив на трети лица. Този извод,съдът е извел,въпреки дадената квалификация на заявената от ищците претенция с правно основание член 108 от ЗС,тъй искането за защита срещу ответното дружество ,всъщност е да бъде осъдено да преустанови бъдещите си действия по ползването на постройката като неин собственик,поради което е приел,че предявените искове са с правна квалификация по член 109 от ЗС. Съдът е изложил аргументи,че дадената защита е несъответна на изложените в исковата молба твърдения за вида посегателство върху вещното право на собственост на ищците,поради което с решението си първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявени искове в защита на собствеността-по член 108 от ЗС,вместо по член 109 от ЗС.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В касационната си жалба,касаторът твърди,че съдът е бил сезиран с ревандикационен иск,поради което изводите на съда относно предмета на заявената защита са неправилни. В тази връзка се навеждат доводи,че ищците сами са посочили правната квалификация на заявената от тях претенция -с основание член 108 от ЗС,като твърдят че са собственици на имота и част от същия се ползва от касатора. Излагат се също така аргументи за недоказаност на заявената от ищците претенция,които са неотносими по произнасянето на съда с въззивното решение,защото се отнасят по съществото на спора,а такова произнасяне по същество не е предмет на решението. Преди всичко съдът не е обвързан от правната квалификация,която ищецът посочва в исковата си молба,напротив задължение на съда е с оглед изложените в исковата молба твърдения и искания,сам да определи правната квалификация по спора,с който е бил сезиран. Въззивният съд е съобразил тези изисквания и при анализа на заявеното в исковата молба е стигнал до правилния извод,че ищците всъщност претендират освобождаване на терена от сглобяемата постройка,построена без разрешение,която ответната фирма отдава под наем на трети лица,което им пречи да осъществят строеж в собствения си имот,съгласно даденото им строително разрешение. При това съдържание на исковата молба,въззивният съд е стигнал до правилния извод,че с решението първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен ревандикационен иск,а всъщност е бил сезиран с иск по член 109 от ЗС,поради което е обезсилил решението като недопустимо и е върнал делото за ново разглеждане от съда за произнасяне по иска,с който е бил сезиран.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №398/12.11.2007г. на Софийски градски съд,ВК,ІV Д отделение,постановено по гр.д. №1214/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: