ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93
София, 07. февруари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4350 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 302/23.08.2018 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 495/2018, с което е потвърдено частично решение № 84/26.03.2018 на Велинградския районен съд по гр. д. № 1726/2017, с което са уважени искове за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът ТП ДЛС „Чепино“ към ЮЦДП, С., представляван от юрк. М. П., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси налице ли е сключен договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ с директор на поделение на Държавно ловно стопанство; съставлява ли приетият годишен финансов план на поделението бизнес задача със стопански цели и необходимо ли е новият директор да приеме нов годишен финансов план или да измени настоящия, за да прекрати трудовото правоотношение със служител на ръководна длъжност, като първите два въпроса са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а третият има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата А. П. А., представляван от адв. П. П. от ПАК, я оспорва, като счита, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а по същество решението е правилно. Претендира направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор като „Заместник директор” и считано от 01.11.2017 г. трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № РД-05-556/31.10.2017 на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключен договор за управление № 2/11.04.2017 между ЮЦДП-С. и инж. Д. К., поел ръководството на ТП ДЛС „Чепино“. Заповедта е била връчена на ищеца на 18.12.2017 г., с нотариална покана. Въззивният съд е приел, че в договора за управление липсва текст, според който директорът поема задължение да осъществява някаква бизнес програма, респективно да достига някакви конкретни финансови или други параметри по време на изпълнение на договора за управление, като единствено в чл. 12, т. 9 има изискване да изготвя и представя в централното управление годишен финансов план на поделението, длъжностно разписание и годишен доклад за дейността на поделението и изготвения съгласно Закона за счетоводството финансов отчет. Изложени са съображения, че по принцип изпълнението на годишния финансов план би могло да се счете за поставена бизнес задача пред новия управител (директор) на предприятието в случай, че такова изпълнение му било възложено с параметри по приетия и действащ финансов план на ЮЦДПС, С., каквото възлагане обаче в случая в процесния договор за управление липсва. По делото няма данни новият директор да е изготвял свой финансов план във връзка с възложеното му управление, като не са ангажирани и доказателства, че на новия директор са поставени за изпълнение конкретни стопански задачи или да се е съгласил да поеме отговорността за изпълнение на вече утвърдения план. Въззивният съд е приел, че не е доказано и спазването на въведеното с чл. 12, т. 13 от договора за управление задължение на директора да съгласува с директора на Държавното предприятие освобождаването на заместник директора и главния счетоводител, макар това неизпълнение само по себе си не може да обоснове незаконност на обжалваното уволнение, но при липса на възложени с договора за управление конкретни бизнес задачи, води до извод, че уволнението извършено с обжалваната заповед е незаконно и като такова подлежи на отмяна. Като основателни са уважени и обусловените искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят изхода на делото и са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 302/23.08.2018 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 495/2018.
Указва на касатора ТП ДЛС „Чепино“ към ЮЦДП, С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчването на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд сумата 90 лева такса за разглеждане на касационната жалба и представи доказателства за това.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на доказателства за внесената такса или изтичането на определения срок за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.