О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 11.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4321 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Й. С. и М. Х. П. против решение № 425/20.03.2005г., постановено по гр.д. № 3315/20.03.2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 23.10.2007г. по гр.д. № 3605/2006г. на Пловдивски РС. С последното са уважени исковете по чл. 97, ал.1 от ГПК по отношение на Б. Й. С., като е признато за установено, че ищецът “С” Е. /в ликвидация/ гр. П. е собственик на апартамент № 4/11, находящ се в гр. П., ул. “П” № 99, кв.”В”, вх. Б, ет.2 бл. 1589, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ 68 кв.м. и на основание чл. 108 от ЗС М. Х. П. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на същото дружество върху този апартамент.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е собственик на апартамента на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм/, защото на “Силова електроника ЕАЗ е учредено право на строеж за блок 1589 със заповед от 04.08.1989г., което е започнало да го реализира. и към момента на преобразуване на ДФ “Е” София в ЕТД, респективно поделенията й в еднолични търговски дружества, между които и З. за силова електроника- П. в “С” Е. по баланса към 31.03.1991г. този апартамент е бил включен в капитала на дружеството и е останал негова собственост, защото предварителните договори от 29.12.1991г. сключени между “Р” ООФ /на която съдружник от българска страна е “С”, а другия съдружник е руска фирма/ и ЕТДидо 31” за няколко апартамента, между които и процесния 4/11 не е произвел действие и е отхвърлен иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД на ЕТ за обявяването му за окончателен поради това, че държавата, като едноличен собственик на капитала не е изразила съгласие. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за придобивна давност, заявено от ответниците-касатори, тъй като заповедта за настаняването му е от 23.11.1995г. касаторите не са проявили намерение за своене по отношение на “С” Е. , а действията по отношение на ЕТ не ангажират ищеца. Съдът не е коментирал приложения по делото предварителен договор между Б. Й. С. и ЕТ” Д. 31- М. добрева” от 20.04.2004г., двете квитанции за заплащане на цената от 51 000 лв., от които едната от 30.04.1994г. и снабдяването му с н.а. № 104,т.2/09.12.2004г.., издаден по обстоятелствена проверка
Формулираните в касационната жалба основни материално правен въпроси са: валидно ли е учредено право на строеж през 1989г. на ДФ ЕАЗ “С” на основание чл. 15, ал.1 от ЗС в редакцията му от ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., останало ли е това право в ищцовото дружество при последващите реорганизации и преобразуване на поделенията му в еднолични търговски дружества. По отношение на възражението за давност, с касационната жалба се повдига въпроса как следва да се прилага презумпцията на чл. 69 от ЗС в контекста на представените доказателства от касаторите – договор за продажба на апартамента от 20.04.1994г. в обикновена писмена форма, който не може да бъде обявен за окончателен поради това, че с влязло в сила решение е прието, че обещателят не може да придобие собствеността, квитанции за платена цена на апартамента от 30.04.1994г. нот. акт от 09.12.2004г., с който касаторът е признат за собственик по давност, действащ по отношение на вксимки и заплащане на данъците по открита на негово име партида, извършване на разпоредителни действия с апартамента. Исковата молба по настоящия спор е постъпила в съда на 28.11.2006г.
Касаторите обосновават допускането до касация с това, че тези съществени материално правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решенията по други аналогични казуси за други апартаменти в същия блок, по които са представени същите документи. Представят три решения на ПОС в противен смисъл по гр.д. № 1082/2007г., гр.д. № 2146/2007г. и гр.д. № 3603/2006г., което считат за касационно основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Навеждат като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на въпросите, които се поставят по всички дела с предмет петнадесет апартамента от бл. 1589, за които са представени същите документи е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което ще доведе и до оеднаквяване на практиката по тези идентични дела.
Повдигнатите с касационната жалба основни материално правни въпроси са съществен, защото обуславят крайния извод на съда по предявените петиторни искове, както относно наличието на активна материално правна лигитимация у ищеца като собственик, така и относно пасивната материално правна лигитимация по иска по чл. 108 от СК – наличието на основание у ответницата /сега касаторка/ да остане във владение на апартамента. Тези въпроси се явяват съществени и с оглед принципния характер на подобно тълкуване за правоприлагането в подобни хипотези, засягащи по-голям кръг от правни субекти. Наведеното от касатора основание за допускане до обжалване по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК не е налице до колкото не се установява представените решения на ПОС да са влезли в сила, но от приетото в тях може да се приеме тезата за наличие на противоречива практика по идентични казуси пред въззивния съд. Налице е обаче основанието по чл. 280, ал.1,т.3 от ГПК, тъй като цитираните правни норми 15, ал.1 от ЗС в редакцията му от ДВ бр. 14 от 19.02.1988г и чл. 69 от ЗС в такава съвкупност и от гледна точка на приложимостта им в подобна хипотеза при представените писмени доказателства и наличие на идентични казуси, разрешени на този етап в противен смисъл налагат тълкуване от ВКС. Затова е в интерес на правото с оглед разкриване на точният им смисъл и прилагането, касационната жалба да бъде допусната до разглеждане.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 425/20.03.2005г., постановено по гр.д. № 3315/20.03.2007г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Б. Й. С. и М. Х. П..
Указва на касаторите да внесат държавна такса за касационно обжалване и разглеждане на жалбата по същество в размер на 252,55 лв. и да представят квитанцията по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
0