ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 933
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1824 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат К. като процесуален представител на М. П. М. от гр.Стара Загора, и на Г. С. Т. от с.гр., приподписана от адвокат Н., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 27.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 221/2009г.
В отговорите по чл.287 от ГПК са заявени становища за недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на противната страна.
Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Ст.З.ОС е отменил решението на Ст.З.РС от 20.ІІ..2009г. по гр.д. № 1130/2008г. в уважителната му част за разликата над 2000лв. до 5000лв. и в растта за разноските за разликата над 260лв. до 650лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от М. М. срещу Г. Т. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на разликата от 3000лв. като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване честта, достойнството и доброто име на ищеца чрез изразите „Защото е най-слабохарактерен” и „Той е на 35 години, а няма 35 дена трудов стаж”, казани от ответника на пресконференция на 19.V.2008г. В останалата му уважителна част за присъденото обезщетение в размер на 2000лв. първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивният съд е приел, че по делото несъмнено са установени всички предвидени в чл.45 от ЗЗД предпоставки за основателност на предявения иск: противоправно деяние на ответника, изразяващо се в казани от него по отношение на ищеца посочени по-горе обидни изрази по време на пресконференция, излъчена в телевизионно предаване, като в тази връзка са съобразени разпоредби на Конституцията на РБ, на Междунаридния пакт за граждански и политически права, на ЕКПЧ, практиката на ЕСПЧ по чл.10 от ЕКПЧ /решение от 01.VІІ.1999г. по делото „Обершлик срещу Австрия”/; вина; нанесени неимуществени вреди на ищеца и причинна връзка между тях. При преценката за размера на причинената вреда съдът е приел, че следва да се отчете обстоятелството, че претендираната сума 5000лв. е относно всички изрази, съдържащи се в изявлението на ответника, а увреждането е осъществено само от два от тях.
В изложението на М.М. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, е „трябва ли да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, причинени вследствие на публично казани и разпространени думи и изрази, уронващи авторитета и доброто име на ищеца, съразмерно на част от изразите, за които е прието, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като става въпрос за едно деяние, независимо от броя на употребените от ответника думи и изрази, изявлението е насочено към ищеца, по едно и също време и място”, който въпрос кореспондира с въздигнатият в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди и който е от значение за точното прилагане на закона. Представят се решения на Пловдивския ОС по гр.д № 2872/2008г. и на ОС К. по в.н.о.х.д. № 209/2008г. и се сочи , без да се представя, и решение на Соф.апелативен съд по гр.д. № 1681/2007г.
В изложението на Г.Т. се сочи, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен спор в противоречие с практиката на съдилищата – ЕСПЧ и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По този начин е решен въпросът за защита на честта, достойнството, доброто име и авторитета на публичните личности. Въпросът касае установяване наличие на елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорът е решен от двата съдебни състава с две различни решения, от които може явно да се установи нарушение на чл.235 ал.2 от ГПК. Не са обсъдени в цялост доказателствата, безспорно е установено, че ответникът не е засегнал името на ищеца, изразите „Защото е най-слабохарактерен” и „Той е на 35 години, а няма 35 дена трудов стаж” не са изричани по негов адрес, съдът не взел предвид трайната практи на ЕСПЧ /решения „Лингерс срещу Австралия”, „Обершлик срещу Австрия”/ за правата за свободно изразяване на мнение, за свобода на печата, за границите на допустимата критика по отношение на политиците, не са обсъдени твърденията на ответника относно качеството му на участник в пресконференцията, чийто начин на мислене не може да причинява неимуществени вреди, защото резултатите от мисленето не подлежат на доказване, а мнението е гарантирано от Конституцията, не е взето предвид становището на ответника, че ищецът е представил пред съда и пред обществеността неверни данни, представяйки се за общински и областен координатор на ПП „А.”, тъй като е председател на Общинския сбор и изпълняващ длъжността областен координатор от 22.ІV2008г. до 31.ХІІ2008г. Тъй като въпросът за защита на честта, достойнството, доброто име и овторитета на публични личности, претендиращи за обезщетение по чл.45 от ЗЗД, е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, за защитата на ответника се налага осъществяване на касационен контрол.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение само в отхвърлителната му част по касационната жалба на М.Михайлов, тъй като по поставения от него материалноправен въпрос на настоящия състав не е известна съдебна практика.
Не са налице предпоставките по чл280 ал..1 т.2 и т3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в уважителната му част по касационната жалба на Г.Трендафилов.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът Т. не е формулирал по посочения начин материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е свързан с решаващите му изводи в атакуваното решение. Всичките релевирани в изложението му съображения представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и за необоснованост, които са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК и които се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави невъзможна преценката за наличието и на твърдяните допълнителни критерии за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение в уважителната му част не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, Първи граждански състав, № 266 от 27.VІІ.2009г. по гр.д. № 221/2009г. в отхвърлителната му част по касационната жалба на М. П. М..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, Първи граждански състав, № 266 от 27.VІІ.2009г. по гр.д. № 221/2009г. в уважителната му част по касационната жалба на Г. С. Т..
УКАЗВА на М. П. М. от гр.Стара Загора в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 60лв. държавна такса, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.сз.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: