4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 27.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3073 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Н. П. чрез адв.М. Г. срещу решение № 187 от 18.06.18г.по гр.дело № 254/18г.на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 168 от 19.03.18г., поправено поради допусната очевидна фактическа грешка с решение № 247 от 11.04.18г., постановени по гр.дело № 5105/17г.на РС –Враца.Отхвърлен е предявеният от К. Н. П. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 880.60 лв, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.10.17г.до окончателното изплащане.
Жалбоподателката поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните правни въпроси :1. Необходим ли е изричен отказ пред УС на Ж. на един от правоимащите – низходящи по права линия на починал член- кооператор за встъпване в членствени права по реда на чл.23 З., за да може да се реализира правото на друг низходящ по права линия за встъпване в членствени права и за снабдяването му с нотариален акт по реда на чл.35 ал.2 З.: 2.Разполага ли с иск по чл.59 ЗЗД правоимащ наследник – низходящ по права линия,който не е направил изричен отказ от предоставените му по силата на чл.23 и чл.24 З. права,но не се е възползвал от тях в указаните от закона срокове по обективни причини спрямо друг правоимащ наследник – низходящ по права линия,който е встъпил в правата на починалия член – кооператор и се е снабдил с нотариален акт по чл.35 ал.2 З., удостоверявайки качеството си на наследник по закон по отношение на запазената му ? идеална част от вноските,направени в Ж. от починалия член – кооператор- наследодател; 3.При липсата на запазени и съставени писмени документи в документацията на Ж. за възникване на членствено правоотношение, размерът на направените вноски на починал член-кооператор допустимо ли е да се доказват с всички допустими доказателствени средства,вкл.и с гласни доказателства; 4.Ако се приеме,че е допустим иск по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване спрямо низходящ по права линия, снабдил се в качеството на наследник с право на собственост върху построеното жилище в Ж. по реда на чл.23 З., основателно ли е размерът на обедняването да бъде претендирано като половината от данъчната оценка на имота към деня на удостоверяването на правото на собственост чрез нотариален акт при липса на изрични доказателства за размера на направените вноски от починал член-кооператор от деня на членството му до издаване на нотариалния акт по чл.35 ал.2 З..
Ответникът по касационната жалба Н. Н. К. чрез адв.К. Т. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните са наследници по закон на баща си – Н. К. К.,починал на 27.10.12г.От заповед № 203 от 25.02.80г.на Общински народен съвет – В. е прието,че общият наследодател е получил в обезщетение срещу отчужден имот жилище № 49, вх.Г, ет.4 в Ж.”Р. Л.”,както и сумата 505 лв.От протокол от 19.06.01г.на общото събрание на живущите във вход”Г”на Ж.”Р. Л.” е установено,че бащата на страните е получил и склад № 5.Прието е още,че с протокол от 13.12.12г. общото събрание на собствениците на жилища и обекти в Ж.”Р. Л.” са взели решение Н. Н. К. да бъде приет като член-кооператор на мястото на баща си – Н. К. К..Ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт № 149/ 28.12.12г.,с който е признат за собственик на процесните недвижими имоти на основание чл.587 ал.1 ГПК.
При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения,че доколкото към момента на смъртта на член –кооператора фактическият състав,предвиден в закона за придобиване на недвижим имот чрез Ж., не е бил осъществен и той не се е снабдил с нотариален акт, то наследникът по закон или завещание не встъпва по общите правила на наследяването,установени в ЗН. Възможността, която чл.23 изр.1 З. създава за членовете на семейството на починалия член-кооператор не се основава на наследствени права, а на преминаване върху тях на права и задължения, свързани с членственото правоотношение.При безспорно установеното обстоятелство, че ищцата не е заявила воля за встъпване в членствените правоотношения и не е приета за член –кооператор, членствените права и задължения не са се намирали в нейния патримониум, за да е налице впоследствие обедняване, респективно обогатяване на ответника за нейна сметка до размера на ? ид.част от працесния имот, поради което е направен извод за неоснователност на предявения иск по чл.59 ЗЗД.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Първите два въпроса,поставени в изложението, са разрешени в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС.В решение № 216 от 30.07.10г.по гр.дело № 263/09г.на ІІ г.о.на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е посочено,че по реда на чл.23 З. на общо основание със смъртта на член-кооператора членствените му права преминават върху членовете на неговото семейство по смисъла на §1 ДР З. – съпруга и ненавършили пълнолетие деца.В случай,че тези лица откажат да членуват в Ж.,в членственото правоотношение могат да встъпят низходящите по права линия,а при липса на такива – възходящите по права линия до първа степен. Нормата на чл.23 З. не прави разлика между правоприемниците в членственото правоотношение на член-кооператорите по право и тези на общо основание.Установеният ред на встъпване – с подаване на писмено заявление до управителния съвет на Ж., се отнася до наследниците и в двете хипотези.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с практиката на ВКС.
Третият и четвърти въпроси не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи. По отношение на тях не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 187 от 18.06.18г.,постановено по гр.дело № 254/18г.на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Н. П., с Е. [ЕГН] да заплати на Н. Н. К., с Е. [ЕГН] сумата 1100 лв /хиляда и сто/разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.