О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
[населено място], 27.07. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1641 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А.-В. Ц. Р. от [населено място], против решението от 28.06.2010г., постановено по гр.д. №9300/2009г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 18.06.2010г. по гр.д.№2323/2007г. на Софийски районен съд в обжалваната част, е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата О. Д. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е отхвърлен предявения от А.-В. Ц. Р. срещу О. Д. С. иск за обезщетение за лишаване от ползване на апартамент в [населено място] за периода 01.03.2006г.-11.06.2008г. в размер на 15 000лв..
Установено е, че ищцата е носител на вещно право на ползване върху апартамента, който е дарила на внучката си, а на ответницата по иска ползването му като семейно жилище е предоставено със споразумение по чл.101 от СК от 1985г./отм./, утвърдено от съда.
Въззивният съд е приел, че правоотношенията между страните са по заем за послужване, по съображения, че доколкото не е установено самонастаняване на семейството в имота, носителят на вещното право на ползване е допуснал ползвателите и то безвъзмездно. Приел е, че въпреки, че в утвърденото от съда споразумение по бракоразводното дело, в нарушение на нормата на чл.107, ал.4 от СК/отм./ да не е уговорен срок за ползване на апартамента, собственикът, респ. притежателят на вещно право на ползване, е длъжен да се съобрази с него, поради което ответницата по иска не е без основание в имота и не е налице неоснователно обогатяване.
Това разрешение е дадено при противоречива съдебна практика, видно от представеното от касатора решение №251 от 24.03.2010г. по гр.д.№366/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІг.о. В решението на ВКС са споделени доводите на касатора, че правото да се ползва семейното жилище след развода е право на обитаване и то винаги е възмездно и че същото, поради доброволния характер на облигационните отношения и липсата на изрична законова уредба, не може да се разглежда като наемно, а в тази хипотеза възможността за защита на имуществените интереси на собственика на имота е по реда на неоснователното обогатяване. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, но с него е разрешен друг правен въпрос, поради което Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, но с него е разрешен друг правен въпрос, поради което поради което не сътавлява съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК по поставения по настоящото дело правен въпрос, а касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Отговорът на въпроса за правната квалификация е предпоставен от отговора на първия въпрос, поради което на него ще бъде даден отговор с решението.
При това положение според настоящия състав касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Жалботодателката е освободена от внасяне на държавна такса с разпореждане от 26.05.2008г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.06.2010г., постановено по гр.д. №9300/2009г. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: