ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 936
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 61 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ц. като процесуален представител на Я. С. К. от гр.Шумен срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 21.Х.2009г. по в.гр.д. № 2442/2009г.
Ответницата по касационната жалба А. И. К. със съдебен адрес гр.Пловдив е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд от 22.VІ.2009г. по гр.д. № 2037/2008г., с което е отхвърлен предявеният от Я. К. срещу А. К. иск с правно основание чл.21 от СК за установяване, че ищецът е изключителен собственик на основание пълна трансформация на лично имущество на придобити по време на брака му с ответницата 1/3 ид.част от земеделска земя в землището на с. Кошарица, Община Н., цялата с площ 6300 кв.м, и МПС – лек автомобил „М.” модел Микробус, със съответната им идентификация.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че бракът между страните е сключен на 04.І.2005г. и е прекратен с влязло в сила решение на 17.ІV.2008г. На 23.VІ.2006г. ищецът закупил процесната нива, като цената на целия имот по нотариален акт е била 1000лв. На 27.ІV.2006г. ищецът закупил и процесният автомобил, за който заплатил 1000лв. Предвид свободата на договаряне и липсата на твърдения и доказателства уговорките за покупните цени да са привидни и действително заплатената цена за имота и автомобила да е твърдяната от ищеца 100000лв., е без правно значение каква е била пазарната им стойност. С оглед ниските цени не би могъл да се направи извод, че за закупуването им са вложени описаните в исковата молба средства, произходът на които ищецът обосновава със сключен от него на 17.ХІІ.2004г. договор за заем на 345000лв. с физическо лице, която той изплатил лично, част от която /120000лв./ дал на заем на учреденото от него на 30.ХІ.2004г. „ЮВИЯ” ООД, 100000лв. от които му били върнати с разходни касови ордери от април и май 2006г. Изводът се подкрепя и от обстоятелството, че през времето на придобиване на вещите ответницата също е реализирала доходи предвид показанията на св.Маринова, че е работила в С. център като козметик. Освен това договорът за заем от 2004г., сключен без нотариална заверка на подписите, не може да се противопостави на ответницата в настоящото производство, тъй като е без достоверна дата, предвид разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК, какВ. са и разходните касови ордери, поради което те не може да се приемат като друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на договора за заем, а и няма данни по делото за редовно водене на счетоводството на дружеството.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие на решения на ВКС и чието правилно решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Решението противоречи на решение № 865/30.ХІІ.2005г. по гр.д. № 628/2005г. на ВКС І ГО, решаващият извод в което е „насрещното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко”. Твърди се, че в случая ответницата дори не се опитала да доказва възраженията си. Показанията на св.Маринова не доказват нищо от съществено значение за спора, а и показанията й за наличие на доходи на ответницата е недопустимо да се кредитират, тъй като такова обстоятелство се установява само с писмени доказателства по аргумент от чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Решението е в противоречие и с решение № 1279/16.V.1996г. по гр.д. № 2229/1995г на ВКС ІV ГО, според което за да се приеме наличие на придобиване на имот изцяло с лични средства с извън семеен произход не са достатъчни само показания на един свидетел, и то брат на ищцата. Съдът е бил длъжен да събере доказателства кога е сключен граждански брак, кога след това е закупен имотът, работили ли са страните, имали ли са възможност от трудовите доходи да закупят имота, материално положение на родителите”. В случая съдът проявил недостатъчна активност в изясняване на действителните отношения между страните, като не обсъдил приетата ССЕ, налице ли е съвместен принос при получаване на средства от съдружник в ООД, къде и кога са работили страните, имали ли са възможност от доходите си да закупуват вещи. Съдът не обърнал никакво внимание на въпроса за статута на ответницата в РБ и по силата на коя правна норма би могла да придобие земеделска земя, с получените от дружеството и закупени вещи дали е целено задоволяването на нужди на семейството или това са вещи, които биха послужили само на единия съпруг за осъществяваната от него търговска дейност. Решението е в противоречие и с решение № 1001/28І2000г. по грд № 805/1999г на ВКС ІІ ГО, според което дружественият дял в ООД е индивидуална собственост на съдружника и той не влиза в СИО независимо от това кога и с какви средства е придобит, което произтича от личния характер на членствените правоотношения. В случая съдът не е отчел, че ищецът се е разпоредил със средства, получени от дружеството, че началният момент на трансформацията е получаването на средствата от дружеството, а крайният – влагането им в покупките. Сочи се, че ВКС следва да отговори на въпросите: 1.необходимо ли е съдът задължително да изследва кой е началният и кой крайният момент, между които се заключава т.н. трансформация на лични средства; 2. налице ли е съвместен принос при получаване на парични средства от съдружник в ООД от последното и свързаното с тази правна фигура дялово участие на ищеца в капитала на дружеството; 3. достатъчно ли е или не изслушването и приемането на ССЕ, за да се установи редовността на воденото счетоводство, в случай, че не се кредитират от съда ССЕ, по какъв допустим начин въобще е възможно доказване на редовността; 4. презумпцията по чл.19 ал.3 от СК оборима или необорима е в случаите, в които не се кредитират заключение и приложени неоспорени писмени доказателства; 5. когато страна по делото е бивш съпруг – чужденец възможно ли е да придобие собственост върху земеделска земя, при какви условия, налице ли са в случая, чия е доказателствената тежест за изясняване на този въпрос; 6. за да докаже страна в процеса наличие на доходи, допустимо ли е това със свидетелски показания или само с писмени документи, издадени компетентен орган.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение само в частта по претенцията по чл.21 ал.1 от СК /отм./ относно земеделската земя и само по процесуалноправния въпрос за непреценка от въззивния съд на довода на ищеца, че ответницата, която е чужденец, по силата на чл.22 ал.2 от Конституцията на РБ и на чл.29 от ЗС не може да придобива собственост върху земя в България.
По останалите релевирани от касатора въпроси касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. По действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първите четири изрично релевираните от касатора въпроси няма произнасяне от въззивния съд. Относно тях той не е въвеждал доводи, а и те нямат отношение към основния решаващ извод на въззивния съд. По шестия въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК и с трайната практика на съдилищата с оглед на обстоятелството, че изводът му, основан на показанията на св.Маринова, е за получаването от ответницата на доходи, тъй като е работела, но не и за техния размер, и то над 5000лв., за да е приложима недопустимостта на свидетелски показания по посочената разпоредба.
Във връзка със съдебната практика, обективирана в представени с изложението три решения на състави на ВКС, касаторът не е формулирал по посочения по-горе начин процесуалните и материалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с тях, следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГК, осми състав, № 1645 от 21.Х.2009г. по гр.д. № 2442/2009г. само в частта по претенцията по чл.21 ал.1 от СК /отм./ относно поземлен имот /земеделска земя/ № 39164.26.19 по кад.карта на с.Кошарица, Община Несебър.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГК, осми състав, № 1645 от 21.Х.2009г. по гр.д. № 2442/2009г. в частта по претенцията по чл.21 ал.1 от СК /отм./ относно лек автомобил марка М. В. 110 Д модел Микробус, рама № VSA 63817413114910 и двигател № 60197000661404.
УКАЗВА на касатора Я. С. К. от гр.Шумен в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 30лв. държавна такса, като представи вносния документ, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: