2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
София, 08.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1975/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
М. И. С. е обжалвала въззивно решение на Софийския окръжен съд по гр. д. № 682/2010 г., с което е отхвърлен частично предявения от нея иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата 8550 лв. до размер на сумата 10321.40 лв.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на други съдилища.
Ответникът [фирма], [населено място], [община] не е взел становище.
След проверка касационният съд установи следното:
Елинпелинският районен съд с решение от 7. 6. 2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. е осъдил [фирма] да заплати на С. сумата 10 321. 40 лв. обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за времето през което е останала без работа поради незаконно уволнение от 1. 10. 2009 г. до 21. 3. 2010 г., със законната лихва считано от 27. 11. 2009 г.. Софийският окръжен съд, с въззивно решение от 24. 09. 2010 г. по гр. д. № 682/2010 г. е оставил в сила решението в частта с която е присъдено обезщетение в размер на 8 550 лв., отменил първоинстанционното решение в частта за присъждане на обезщетение за разликата над сумата 8550 лв. до присъдената сума 10 321.40 лв. и отхвърлил иска за сумата представляваща тази разлика или сумата 1771.40 лв.. Въззивният съд е приел, че базата за определяне на дължимото обезщетение е сумата 1500 лв. – размера на получаваното от С. основно трудово възнаграждение, а не сумата 1734 лв., посочена в заключението на вещото лице, прието в първоинстанционното производство по делото.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В изложението са поставени конкретни въпроси, свързани с доказването на обстоятелствата, определящи размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Съдът счита, че искането е основателно по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Приложени са решения на други съдилища, с които е прието, че при определяне на обезщетението следва да се отчитат всички представени по делото доказателства, относими към размера на получаваното от работника или служителя брутно трудово възнаграждение. В случая, въззивният съд не е подходил по този начин, като се е позовал единствено на допълнително споразумение между страните от 9. 9. 2008 г., с което трудовото възнаграждение на С. е уговорено на 1500 лв., считано от 1. 9. 2008 г., но в него е предвидено, че всички останали клаузи по основния трудов договор № 37/6. 2. 2006 г. остават непроменени. Този договор е приложен на л. 6 от досието на гр. д. № 534/2009 г. и съдържа клауза за допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0.6% за всяка година трудов стаж.
При произнасяне по въпроса за размера на обезщетението въззивният съд е допуснал отклонение от процесуалния закон, което е основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат в първоинстанционното производство. В първоинстанционното производство по делото – съдебно заседание на 1. 4. 2010 г., е прието заключение на счетоводна експертиза, в което изрично е удостоверено че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение е 1734 лв., съгласно счетоводните документи на работодателя. Неговият процесуален представител не е поискал допълнително заключение, както предвижда чл. 201 ГПК, но във въззивната жалба се е позовал на непълнота и неяснота на заключението. По същите съображения, решаващият въззивен съд е дерогирал заключението на вещото лице, без да се съобрази с преклузията по чл. 266 ГПК, която е едно ново процесуално правило и в тази насока още няма утвърдена практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24. 9. 2010 г. по гр. д. № 682/2010 г. на Софийския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на М. С. срещу [фирма] за разликата над сумата 8550 до размер на сумата 10 321.40 лв..
Не се дължи държавна такса от М. С. за разглеждане на касационната жалба по същество.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: