О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
София, 25.08.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№541 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 01.08.08г. по гр.д. №5023/03г. на Софийски градски съд, ІІ-Г ГО е отменено решението от 08.04.03г. по гр.д. №363/02г. на СРС, 49 с-в и е отхвърлен предявеният от Н. Г. П., Х. Г. Л., Б. П. Ш., А. П. Ш., Д. Д. Ш. , М. Н. Ш. В. и Х. Н. Ш. срещу Българската а. на н. иск по чл.108 от ЗС за следните недвижими имоти: имот пл. №2948 с площ от 2173 кв.м. и имот пл. №2949 с площ от 400 кв.м., заснети в кад.лист №578 по плана на гр. С., м.”Южна градска част, територия-втора част”.
Въззивният съд е приел, че спорните имоти са възстановени на ищците, в качеството им на наследници на Х. П. Ш. , с решение от 14.06.99г. по адм.д. №9033/98г. на СРС, 46 с-в, постановено в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, въз основа на което е издадено и решение на ПК „С” №2621/469/31.08.99г. Имотите попадат в ограден терен, владян понастоящем от БАН и отреден за „Институт за ядрени изследвания и ядрена енергия” и „Физически институт” към БАН. Те са свободни от застрояване. Прието е, че имотът на наследодателя на ищците, който е бил с площ от 5430 кв.м., е бил отчужден с У. №128 на Ц. Б. ІІІ на основание чл.2, т.1, чл.3, ал.2 и чл.54 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза, за изграждане на постройки на Б. институт за земеделски изследвания. Направен е извод, че към момента на образуване на ТКЗС, наследодателят вече не е бил собственик на този имот, поради което не е била налице първата предпоставка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Ищците не се легитимират като собственици по силата на реституция по ЗСПЗЗ, поради което предявеният от тях ревандикационен иск е неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В нея те поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросите, които се свързват с това основание са: дали за настъпване на отчуждителния ефект в случая е достатъчен У. на Ц. Б. ІІІ, или е било необходимо провеждането на съдебна процедура по отчуждаването; дали допуснатите нарушения на Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза, описани подробно в касационната жалба, водят до извод за липса на отчуждаване и дали представените по делото доказателства, част от които нямат означен автор, липсва печат и подпис на съответното длъжностно лице, могат да установят твърдяното отчуждаване на имота на наследодателя.
Ответникът в производството – Българската а. на н. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Развити са и подробни доводи на неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Един от въпросите, които обуславят изхода на правния спор по делото, е дали имотът на наследодателя Х е бил отчужден с У. №128 от 29.12.1941г. на Ц. Б. ІІІ, издаден на основание текстове от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза и съответно – бил ли е наследодателят собственик на този имот към момента на образуване на ТКЗС, а оттук – подлежал ли е имотът или части от него на възстановяване по ЗСПЗЗ. Отговорът на първия от тези въпроси е свързан с прилагането на текстове от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза. По тях няма практика на ВКС, а въпросите са значими от гледна точка на развитието на правото, тъй като могат да бъдат поставени и по други дела. Ето защо обжалваното решение следва да бъде допуснато до разглеждане по същество от ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 01.08.08г. по гр.д. №5023/03г. на Софийски градски съд, ІІ-Г ГО.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 309,15лв. и да представят вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: