ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 937
София,13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 120 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Д. като процесуален представител на „С.” АД София срещу въззивното решение на СГС от 23.Х.2009г. по в.гр.д. № 2957/2009г.
Ответникът по касационната жалба Ж. Т. А. от гр.Перник е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС от 16.Х.2008г. по грд. № 15820/2008г., с което са уважени предявените от Ж. Т. А. от София срещу „С.” АД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Съдът е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „шофьор вътрешен транспорт” със заповед № 25/11.ІV.2008г. на основание чл.325 т.9 от КТ – поради невъзможността да изпълнява възложената му работа поради констатираната му трайна неработоспособност, предписанията на Т., противопоказаните условия на труд и липсата на друга подходяща работа, е незаконно. Към момента на уволнението при ответника е имало свободна длъжност портиер, която според заключение на съдебно-медицинска експертиза е била подходяща за здравословното състояние на ищеца, като доказателства за отправено до работника предложение за заемане на която и съответно за негов отказ по делото не са представени. С оглед на това уволнението е извършено при липса на основанието за това по чл.325 т.9 от КТ.
За единствено проведеното на 02.Х.2008г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд, в което са събирани доказателства, включително е приета и СМЕ, ответникът, сега касатор, е бил нередовно призован с връчената му на 29.ІХ.2008г. призовка с приложено към нея определение по чл.140 ал.1 от ГПК. С протоколно определение от 09.Х.2009г. въззивният съд е оставил без уважение искането на дружеството за изслушване на СМЕ от вещо лице специалист по трудова медицина със задача, посочена във въззивната жалба, кои от длъжносите чистач и портиер са подходящи за заемане от ищеца с оглед здравословното му състояние, трудовите функции, включени в длъжностите, условията на труд и факторите на работната среда, тъй като такава експертиза е изслушана от първоинстанционния съд.
В изложението на „С.” АД по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасянето от въззивния съд по съществен процесуален въпрос по приложението на чл.56 ал.3 от ЗЗД в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в 4 броя решения на негови състави, както и по процесуалния въпрос по приложението на чл.10 от ГПК, по който липсва съдебна практика. Съображенията на касатора са, че съдът не се произнесъл по въпроса за редовността на процедурата по призоваването му в първата инстанция, което го е лишило от възможността да изясни важни за изхода на делото обстоятелства относно здравословното състояние на ищеца, а недопускането на допълнителна СМЕ и обосноваването на решението само с приетата такава в първата инстанция само по себе си довело до постановяването на едностранчиво решение въз основа на непълни и неточни доказателства. Нарушена е и разпоредбата на чл.10 от ГПК, задължаваща съда да създаде условия за установяване на истината в процеса.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по въпроса по приложението на чл.10 от ГПК, който е от значение за изхода на делото и по който на настоящия състав не е известно наличието на съдебна практика. Касационно обжалване не следва да се допуска по въпроса за непроизнасяне от въззивния съд по приложението на чл.56 ал.3 от ГПК, тъй като в представените четири броя решения на състави на ВКС такъв въпрос не е предмет на разрешаване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ.Д въззивен състав, от 23.Х.2009г. по гр.д. № 2957/2009г.
УКАЗВА на „С.” АД в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 104лв. държавна такса, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: