3
гр. д. № 36/2009 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 938
София, 29.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева дело N 36/2009 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б., Б. Б., Т. Б., Н. Б. и Х. Б. срещу решение от 29.04.2008 г. по гр. д. № 2885/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 11319/2005 г. на СРС и е постановено друго като е отхвърлен предявения от касаторите срещу М. Ц. М., Г. Н. М., А. Ц. С. и В. Т. А. ревандикационен иск за 380 кв. м., съставляващи част от УПИ ХІХ-1 в кв. 56, в м. Г. Б. по плана на [населено място]. С определение № 54 от 26.01.2009 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допуснато извършване на касационна проверка на въззивно решение. Като основание за касиране на решението е релевирано твърдение за необоснованост на правния извод за неоснователност на иска и неправилно прилагане на материалния закон – ЗВСОНИ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон – ЗВСОНИ, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна и искат обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно чл. 290 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че ищците се легитимират като наследници на А. Н. Б., В. Н. Н., Б. Н. Б. и Х. Н. Б., от които по реда на ЗОЕГПНС е бил отчужден недвижим имот – дворно място с площ от 5008 кв. м. и построена в него двуетажна жилищна сграда. През 1972 г. върху част от този имот с площ от 875 кв. м., за която е бил отреден парцел ІХ-1 в кв. 56 по действалия към 1972 г. на м. “Г. Б.”, [населено място] е било отстъпено право на строеж за ? ид. ч. от парцела в полза на ответника В. Т. А., а за другата ? ид. ч. в полза на В. М. С., А. Ц. С. и М. Ц. М. (М. по мъж), Г. Н. М.. Отстъпеното право е било реализирано с построяване на две жилищни сгради близнаци на основание договор за групов строеж. С договор за доброволна делба сключен 1991 г. построените самостоятелни обекти в сградата са поделени между съсобствениците на правото на строеж.
При влизане в сила на ЗВСОНИ правото на собственост върху терена се е намирало в патримониума на държавата. Ищците са се позовали на реституция по ЗВСОНИ и са поискали да се отпише от актовите книги посочения имот. Със заповед № РД-57-816 ат 18.11.1997 г. е разпоредено отписване общо на площ от 1120 кв. м., която е съставлява съответно 360 кв. м. от парцел ХІІ-1 ; 380 кв. м. от парцел ХІІІ-1 и 380 кв. м. от парцел ХІV-1, всички в кв. 56 по плана от 1995 г. за м. “Г. Б.” в [населено място].
С приета техническа експертиза е установено, че площта от 380 кв. м., която е част от парцел ХІV-1 в кв. 56, не е необходима за обслужване на построената в имота сграда и може да придобие самостоятелен градоустройствен статут чрез включването й към парцел ХV-10, 10а, собствен на ищците.
Съдът е отхвърлил предявения от касаторите ревандикационен иск за 380 кв. м., съставляващи част от УПИ ХІV-1 в кв. 56 по действащия план на м. “Г. Б.”, [населено място] като е приел, че този имотът не е реституиран, тъй като не съществува във вида, в който е бил. Той е застроен със жилищна сграда. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.), съгласно която правото на строеж върху държавна земя включва и право да се ползва и незастроената част от земята, в случая от парцела.
Изводът е направен при неправилно прилагане на материалния закон и в нарушение на задължителната практика на ВС на РБ – т. 2, абз. 2 от ТР № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК. Застрояването на парцела със сграда съгласно застроителното предвиждане на действалия към момента на учредяване на правото на строеж върху него план не е пречка за реституиране на част от парцела, когато тази част не е необходима за обслужване на сградата (не е прилежащ към нея). С приета техническа експертиза е установено, че част от УПИ ХІV- 1с площ от 380 кв. м., не е необходима за обслужване на сградата на ответниците и че същата може да се придаде към съседния УПИ ХV-10, 10а, собствен на ищците, с което да получи самостоятелен градоустройствен статут. Имотът се намира в патримониума на държавата, от което следва, че са налице предпоставките за реституирането му установени в нормата на чл.1, чл. 2 и ЗВСОНИ. Ответниците владеят имота без правно основание. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по иска ще бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски за водене на делото за всички инстанции които възлизат на сумата 716.96 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 198 от 29.04.2008 г. по гр. д. № 2885/2007 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА М. Ц. М. от [населено място], Г. Н. М., А. Ц. С. и В. Т. А. всички с адрес: [населено място], кв. Г. Б., [улица] да предадат на Р. Д. Б., Б. Г. Б., Т. Г. Б., Н. А. Б. и Х. Д. Б., всички чрез адв. Д. Д. Б. от САК, [населено място], ул. „ [улица], ет. 2 владението на собствения им недвижим имот представляващ реална част с площ от 380 кв. м. от УПИ ХІV-1 в кв. 56 по действащия план на м. “Г. Б.”, [населено място], ситуирана в дъното на имота и отразена в служебна скица издадена от СО-Район „О. купел” на 11.11.1999 г. както и да им заплатят направените разноски по делото за всички инстанции възлизащи на сумата 716.96 (седемстотин и шестнадесет и 0.96) лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.