3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
гр. София, 19.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 153 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. Я. А. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. Ж. А. срещу решение от 27.10.2011г. по в. гр. дело № 3270/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав, с което е обезсилено решението от 30.12.2010г. по гр. дело 902/2010г. на Софийски районен съд, 42 състав и ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата 740 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 11 от ППВС № 7/04.10.1978г., и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: дали двата вида отговорност по чл. 45 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 КЗ са самостоятелни и почиват ли на различни правни основания.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Р. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа становище, че практиката на ВКС е последователна и в смисъл, че между делинквента и застрахователя не е налице солидарна отговорност пред увредения, поради което доколкото пострадалата е направила своя избор и е упражнила правото си на иск против прекия причинител на увреждането, като исковете й са били уважени, недопустим е иск за същите вреди, от същото деяние срещу застрахователя на делинквента.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил изцяло първоинстанционното решение, с което частично е уважен предявеният от Р. Я. А. срещу ЗК [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2006г., заедно със законната лихва от 22.09.2006г. до окончателното изплащане на вземането, частично е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер, и са присъдени разноски. Съдебният състав е приел, че не е налице правен интерес за увредения от предявяване на пряк иск срещу застрахователя за причинени вреди, след като правото да иска обезщетение за същите вреди вече е упражнено директно срещу делинквента, който с влязъл в сила съдебен акт е осъден да ги репарира и пострадалата разполага с изпълнителен титул срещу него.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК въпросът относно допустимостта на обжалваното решение се разглежда, дори и да не е формулиран изрично от касатора.
Поставените от касатора правни въпроси са от значение за спора и могат да бъдат уточнени по следния начин: 1/ допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител; 2/ има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 226, ал. 1 КЗ плащането/неплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/.
Процесуалноправният въпрос за допустимостта на прекия иск от увредения, респективно неговите наследници срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при наличие на уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД се решаваше противоречиво от съдилищата и от различни състави на ВКС, но с Тълкувателно решение № 2/06.06.2012г. на ВКС, ОСТК този въпрос е разрешен в смисъл, че при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице по чл. 45 ЗЗД е без значение за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя, но е от евентуално значение за неговата основателност. Релевантният процесуалноправен въпрос в обжалвания съдебен акт е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от ТДТССГПК /ПМС № 38/2008г./ в размер 400 лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2011г. по в. гр. дело № 3270/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав.
УКАЗВА на касатора в седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер 400 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: