5
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр.София, 17.04.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3082 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба сещу решение от 24.04.2017г. по гр.д.№750/2017г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите при сключване на срочен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ срокът , който е определен от страните следва ли да е съобразен с изискванията на чл.68, ал.3 и 4 КТ и ако работникът или служителят е депозирал писмено искане до работодателя за сключване на срочен трудов договор може ли да бъде сключен такъв без да са спазени изискванията на чл.68, ал.3 и 4 КТ.
Жалбоподателят К. З. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат уважени предявените от нея искове.
Ответникът ОУ „Св.СВ. К. и М.”-с.У., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от жалбоподателката обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ против ОУ „С. С. К. и М.“ – [населено място] , за признаване незаконност на Заповед № РД-10-422/ 13.06.2016г. на Директора на училището и възстановяване на ищцата на предишната работа.
Установено е по делото, че между страните е било учредено трудово правоотношение първоначално по основен Трудов договор № 311/ 13.09.2013г. , считано от 16.09.2013г. , анексирано впоследствие с три ДП към ТД №№ РД-10-294/ 10.06.2014г. , РД-10-39/ 01.10.2014г., РД-10-52/ 05.10.2015г. и РД-10-135/ 01.12.2015г. , по силата на което правоотношение ищцата е заемала длъжността „Младши учител по музика“ и работила до прекратяването му с обжалваната заповед.
Съдът, като е взел предвид заключение на съдебно-графологична експертиза, е приел, че видно от молба от 10.09.2013г., учредяването на трудовото правоотношение е инициирано от ищцата при условията на срочност, а именно с изрично посочен от нея срок : от 16.09.2013г до 16.06.2014г. Прието е, че с идентичен модалитет относно срока е оформен и подписаният между страните основен договор от 13.09.2013г., като видно от последващите допълнителни споразумения към трудовия договор са били анексирани изменения с цел актуализация на трудовото възнаграждение, при което отделно е било постигнато двустранно съгласие относно нов срок за времетраене на трудовото правоотношение, изрично посочен идентично във всички ДП – до 16.06.2016г. Прието е, че основният трудов договор от 13.09.2013 г. е сключен на изрично посоченото правно основание – чл.68, ал.1 , т.1 КТ с посочване на срока, уреждащ срочността на правоотношението единствено с конкретен времеви период, без други уговорени между страните модалитети, вкл. свързващи се с условностите на хипотезата по чл.68, ал.4 КТ във връзка с пар.1, т.8 от ДР на КТ. Съдът е посочил, че правното основание по чл.68, ал.1, т.1 КТ предвижда възможността за сключване на трудов договор за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на МС не е предвидено друго, а в случая не се твърди да е налице особена хипотеза, предвиждаща приложимост на различно уредено в друг законов или подзаконов акт основание, въз основа на което да се изключи приложимостта на общата хипотеза за допустимост на сключването на срочен трудов договор за период до три години. Прието е, че в конкретния случай трудовото правоотношение е било сключено изначално като срочно с конкретно определен времеви период на действие на договора – 16.06.2014г, впоследствие – до 16.06.2016г., като общият срок на действието му от неговото сключване, вкл. с първоначално уговорения едногодишен срок на действие, е в рамките на предвидения в основната хипотеза на чл.68, ал.1, т.1 КТ – тригодишен срок, явяващ се изтекъл на 16.06.2016г. Този момент на изтичане на срока е мотивиран и в обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. При тези данни съдът е счел, че не намира за незаконосъобразно и немотивираното от фактическа и правна страна прекратително основание на трудовия договор в хипотезата на чл.325, ал.1, т.3 КТ. Съдът е счел за неоснователни развитите от пълномощника на ищцата-жалбоподател в настоящето производство, доводи за безсрочно трудово правоотношение.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите при сключване на срочен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ срокът , който е определен от страните следва ли да е съобразен с изискванията на чл.68, ал.3 и 4 КТ и ако работникът или служителят е депозирал писмено искане до работодателя за сключване на срочен трудов договор може ли да бъде сключен такъв без да са спазени изискванията на чл.68, ал.3 и 4 КТ.
Настоящият състав намира, че на поставените за разглеждане въпроси при допускане на касационното обжалване въззивният съд е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановени решения по чл.290 ГПК от 23.02.2010г. по гр.д.№453/2009г., ІІІ г.о. и 17.02017г. по гр.д.№1656/2016г., ІV г.о. на ВКС се приема, че началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл.68, ал.3 и 4 КТ, като първата група включва включва две хипотези – едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно – временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл.68 , ал.4 КТ, съгласно който, срочния договор може да се сключи да работи или дейности които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но се отнасят до основния предмет на дейност на ралботодателя, но само по изключение, което е дефинирано в пар.1, т.8 ДР на КТ. Посочва се, че съгласно легалното определение „изключение“ по смисъла на чл.68, ал.4 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Приема се, че посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на пар.1,т.8 ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор.
С оглед на така дадения отговор на поставените въпроси Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закона. В настоящия случай трудовият договор е сключен при действието на измененията на чл.68 КТ , с които са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок по чл.68, ал.1, т.1 КТ. Предвид че изпълняваната от ищцата длъжност „младши учител по музика” е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му, видно от представените длъжностни разписания, същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл.68, ал.3 КТ, а се касае за работа с постоянен характер. Няма доказателства за наличието на причини, обуславящи срочността, съгласно чл.68, ал.4 КТ във връзка с §1, т.8 от ДР на КТ. По силата на разпоредбата на чл.68, ал.5 КТ в този случай договора се счита сключен за неопределено време и това обуславя незаконосъобразността на издадената за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.09.2006г., на основание чл.325, т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок, поради което уволнението следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК спорът трябва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като исковете бъдат уважени. Извършеното със Заповед № РД-10-422/ 13.06.2016г. на Директора на ОУ „Св.св.К. и М.” уволнение на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ следва да бъде отменено. С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ , поради което ищцата следва да бъде възстановена на заеманата отпреди уволнението работа „младши учител по музика”.
С оглед изхода на спора на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски в инстанциите по делото в размер на 1020лева разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 24.04.2017г. по гр.д.№750/2017г. на ОС Пловдив, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на К. З. В., извършено със Заповед № РД-10-422/ 13.06.2016г. на Директора на ОУ „Св.св.К. и М.”, [населено място], [община].
ВЪЗСТАНОВЯВА К. З. В. на заеманата преди уволнението работа в ОУ „Св.св.К. и М.”, [населено място], [община]- “младши учител по музика”.
ОСЪЖДА ОУ „Св.св.К. и М.”, [населено място], [община] да заплати на К. З. В. сумата 1020 лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: