ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 940
София, 29. ноември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3409 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 65/29.03.2018 на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 78/2018, с което е потвърдено решение № 668/22.12.2017 на Дупнишкия районен съд по гр. д. № 1075/2017, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване незаконността на уволнението и за възстановяване на работа.
Недоволен от решението е касаторът Н. ч. „П. – ****“, [населено място], представляван от адв. М. З. от КАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, както и по материалноправните въпроси за задължението на работодателя по чл. 189 КТ при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина и за задължението на страните по трудовото правоотношение да упражняват правата и задълженията си добросъвестно съобразно изискванията на законите, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато не прилага.
Ответницата по жалбата С. А. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Библиотекар“, като със заповед (изпратена по пощата с обратна разписка) е получила заповед № 4/03.05.2017, с която й е било наложено наказание „уволнение“ на основание чл. 187, т. 7, т. 10, вр.чл. 188, т. 3 КТ за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „отказ да изпълни заповед на председателя на читалището за прекратяване на 24 месечен неплатен отпуск и да се върне на работа в едномесечен срок от получаване на заповедта за прекратяване на неплатения отпуск“. Със заповед № 1/29.07.2016, на ищцата е било разрешено ползването на неплатен отпуск за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2016 г. и заповед № 2/31.10.2016 г., с която е било разрешено ползването на неплатен отпуск по чл. 160 КТ за срок от 18 месеца, считано от 01.02.2017 г. От своя страна ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че заповедта за уволнение е била анулирана с нова заповед № 5/29.05.2017, поради неспазването на процедура за изслушване на лицето или представяне от него на писмени обяснения за неявяване на работа след прекратяване на неплатения отпуск. Съгласно представен протокол от 02.06.2017 г., на ищцата в кабинета й са предадени 2 броя писма – за присъствие на инвентаризация и за даване на писмени обяснения за неявяване на работа след прекъсване на незаконно разрешен 18-месечен неплатен отпуск, като тя е взела писмата, прочела ги е, но е отказала да ги подпише (с писмо изх. № 7/29.05.2017, подписано от председателя на читалището, адресирано до ищцата се сочи, че заповед № 4/03.05.2017 за дисциплинарното й уволнение е отменена, като се отправя покана да даде писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ за неявяване на работа, съгласно заповед № 1/07.04.2017 г. за прекратяване на неплатения отпуск). Ищцата е изслушана по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, като е заявила, че председателката на читалището М. Г. без уговорка е отишла на новото й работно място, направила скандал, говорили за инвентаризация, оставила документи, които тя преснела и в последствие, без да чете – предала на своя адвокат. Разпитаната по делото свидетелка от своя страна е заявила, че заедно с Г., с която е в приятелски отношения, са посетили ищцата, като от проведения разговор разбрала, че тя е материално отговорно лице и трябва да предаде някакви неща, като на ищцата били връчени документи, които тя е прочела и си е направила копия на копирна машина. Производството по делото първоначално е било прекратено, но с определение на Кюстендилския окръжен съд по в. ч. гр. д. №522/2017 е отменено определението на Дупнишкия районен съд и същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като е прието, че не е установено заповедта за отмяна на уволнението да е била връчена на служителката срещу подпис, а при невъзможност това да бъде сторено – да е била изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, по аналогия на изискването на чл. 195, ал. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че съгласно доказателствата по делото, ответникът не е доказал спазването на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, още повече, че с издаването на заповед №5/29.05.2017г. – изрично извънсъдебно е признал, че процедурата по изслушване на лицето или представяне на обясненията му не е била спазена. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответника, че ищцата умишлено не желаела да получава писма и заповеди, доколкото по делото липсват данни до нея въобще да е била отправяна покана за искане на обяснения във връзка с нарушението, за което е била уволнена. Не са приети и възраженията на ответника, че процесната заповед въобще не е породила правни последици, тъй като не е била подписана и не е била връчена на служителката, като трудовото правоотношение е било прекратено, но с последваща заповед № 7, която е връчена с куриер на 14.06.2017 г., преди издаването на която са били поискани обяснения от ищцата. Въззивният съд е приел, че е налице издадена писмена заповед, носеща подпис за работодател на председателя на Читалището, а представеният по делото екземляр от нея действително не е подписан от ищцата, която я представя като приложение към исковата молба, с изричното изявление, че заповедта е била получена по пощата чрез препоръчано писмо с обратна разписка (което не е оспорено от ответника). Предвид изложеното, съдът е приел, че най-късно към датата на подаване на исковата молба в съда, на ищцата е била връчена заповедта от 03.05.2017 г., с което са настъпили и правните последици от нея, а подобно възражение ответникът не е направил в първоинстанционното производство, нито е възразил, поради което този въпрос не може да бъде повдиган за първи път пред въззивната инстанция. По повод твърденията на въззивника, че е поправил пропуските при издаването на заповед №4/03.05.2018г. с издаването на заповед № 7 (която не е част от доказателствата по делото, като липсват и доказателства за връчване на подобна заповед на служителката), е прието, че тя не е предмет на делото и не следва да се обсъжда нейната законосъобразност, тъй като в случая работодателят е издал оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която впоследствие е отменил като е приел, че е незаконосъобразна и е издал втора заповед за уволнение.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като процесуалноправният въпрос за правното значение на връчването на заповед за отмяна на уволнението и на последваща заповед за уволнение, преди предявяването на иска за оспорване на уволнението с предходната заповед, обуславя допустимостта на решението.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 65/29.03.2018 на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 78/2018.
УКАЗВА на касатора Н. ч. „П.- ****“, [населено място] и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 60,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на квитанция за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.