ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 941
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 198 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на Л. депо Г. О. срещу въззивното решение на ОС В. Т. /ВТОС/ от 30.ІХ.2009г. по в.гр.д. № 843/2009г.
Ответникът по касационната жалба Т. Л. Й. от гр.В.Т. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТОС е потвърдил решенията на Горнооряховския РС от 26.V.2009г. и от 11.VІ.2009г. по гр.д. № 56/2009г., с които са уважени предявените от Т.Й. срещу Л. депо искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Съдът е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание уволнение със заповед № 130/19.ХІ.2008г. за това, че не се е явил на работа на 10, 11, 12, 13, 14,17 и 18.ХІ.2008г. и че не следи издаваната ежедневна заповед „Ежедневен план”, в която е бил вписан за посочените дни, е незаконно. Действително ищецът не се е явил на работа в посочените дни, но това е под въздействието на заблуда от негова страна, че поискания на 07.ХІ.2008г. отпуск му е бил надлежно разрешен от работодателя. Като не е отчел обективните обстоятелства, съпътстващи нарушението, субективното отношение на работника към него, факът, че той не е бил уведомен както за ежедневния график и че отпуск не му е разрешен, работодателят е наложил наказание, не съответстващо на степента на нарушението, поради което то следва да бъде отменено.
В изложението на Л. депо по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „незнанието от работника, че поискан неплатен отпуск не е разрешен, основание ли е за отмяна на дисциплинарното наказание уволнение за нарушение по чл.190 ал.1 т.2 от КТ” в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 127/05.ІІІ.2007г. на ВКС ІІІ ГО.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. С представеното решение на състав на ВКС се обосновава наличието на противоречиво разрешаване на релевирания от касатора материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора по делото.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на В. окръжен съд № 311 от 30.ІХ.2009г. по гр.д. № 843/2009г.
УКАЗВА на касатора Л. депо Г. О. в едноседмичен срок да внесе 60лв. държавна такса по сметката на ВКС на РБ, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: