2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
С., 17.10.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 306/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адв. Г. Сп. М. като пълномощник на П. Д. С., срещу въззивното решение № 35 от 28.05.2010 г. по в. гр. д. № 482/2009 г. на Пернишкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 /което с оглед разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се квалифицира по т. 2/ и т. 3 ГПК.
Ответницата по касация М. А. А. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 59 от 13.03.2009 г. по гр. д. № 293/2007 г. на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено, че като наследник на Д. Г. С., б. ж. на [населено място], е бил собственик към момента на внасянето в ТКЗС на нива от 0.657 дка, VІ-та категория, в м. “Долна бахча”, съставляваща имот № 028002 по картата на землището на [населено място].
Въззивният съд приел, че е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като има позитивно решение за възстановяване на имота в полза на ответницата и неприключила процедура по възстановяване на собствеността за ищеца, както и с оглед установената идентичност между възстановения имот и имот пл. № 66 по плана от 1953 г., съответно имот пл. № 561 от кв. 45 по плана от 1980 г.
По съществото на спора съдът приел, че заявлението-декларация за членство в ТКЗС и опис-декларацията на името на Ц. Д. Г. не представляват доказателство за правото на собственост, тъй като при спор за материално право собствеността следва да бъде доказвана по надлежния ред, с допустимите и относими доказателства, с оглед твърдяното придобивно основание. Относно записването в разписните листове посочил, че то не е годно придобивно основание – следва да бъде установено основанието, на което е извършено записването. На последно място е прието, с оглед събраните гласни доказателства, че няма достатъчно данни за придобиване на имота по давност, тъй като не са установени началният момент и периодът на владение от наследодателя на ищеца. По тези съображения искът е отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд е разрешил въпроса кой е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС, при касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като направените изводи не съответстват на събраните по делото доказателства. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства, какъвто се явява поставеният от касатора. Затова и не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Касационното обжалване следва да се допусне по втория въпрос, който, макар да не е изрично формулиран, е развит в т. 2 на изложението. Той се отнася до доказателствените средства и доказателствената сила на писмените доказателства, с които може да се установява правото на собственост в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 не е налице, тъй като в представените съдебни актове: р. № 1220 от 19.10.1999 г. по гр. д. № 2075/1998 г. на ВКС, V-то г. о., и р. № 1819-А от 01.11.1995 г. по гр. д. № 2189/1994 г. на ВКС, ІV-то г. о., съдът е придал същата доказателствена сила на писмените доказателства с несамостоятелно значение, както и в обжалваното решение. Въпросът обаче, е от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 35 от 28.05.2010 г. по в. гр. д. № 482/2009 г. на Пернишкия окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 /петдесет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: