1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
гр. София 11.10.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1019 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата И. А. Б.-Л., чрез адв.Ж. Й. срещу решение № 37/09.04.2010 г. по в. гр. дело № 55/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 300/09.12.09 г. по гр.дело № 168/09 г. на Шуменския окръжен съд и вместо него е осъдена жалбоподателката да предаде на осн.чл.108 от ЗС на Р. С. И. владението на недвижимия имот – апартамент № 3, находящ се в[населено място], [улица] на трети етаж със застроена площ от 62.26 кв.м. в жилищна сграда „Х.-1”, построена в парцел VIII, пл.№ 4487 в кв.263 по плана на[населено място], заедно с принадлежащото му избено помещение със застроена площ от 21.35 кв.м., заедно с 0.10801 идеални части от общите части на сградата, на които съответстващ 9.67 кв.м. припадащи се общи части и правото на строеж върху 71.93 кв.м., заедно със съответните идеални части от сградата и мястото. Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон е необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. кога възниква собствеността върху имот, чрез осъществяване на право на строеж, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. кога настъпва транслативния вещно-правен ефект на решение, с което се уважава иск по чл.19,ал.3 от ЗС, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 826/27.07.2000 г. на ВКС по гр. дело № 112/00 г. на II г.о., 3. доказателство за собственост ли е решение за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на имот, ако не е вписано в Агенцията по вписванията, решен в противоречие с практиката на ВКС – Постановление № 1/29.03.65 г. по гр. дело № 7/64 г. на Пленума на ВС, решение № 235/24.04.09 г. по гр.дело № 5393/07 г. на ВКС IV г.о., 4. каква е доказателствената сила на констативен нотариален акт за собственост, в който не е указан придобивния способ, при положение, че е оспорен пред съда, където е представен, 5. предявяването на иск по чл.108 от ЗС от трето лице спрямо владелеца на имота, прекъсва ли придобивната давност, ако искът е отхвърлен или производството е прекратено, поради недопустимост на иска, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 26/10.02.09 г. по гр.дело № 591/07 г. на IV г.о.
Според жалбоподателката по всички правни въпроси В. апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
В писмен отговор ответницата по жалбата Р. С. И., чрез адв. Ц. К. е изразила становище за липса на основания за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Относно доводите за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявения иск от ответницата по жалбата Р. И. с пр.осн.чл.108 от ЗС относно спорния имот апартамент № 3, находящ се в[населено място], ул.”Д. В. № 1 със застроена площ от 62.26 кв.м., заедно с избено помещение № 7 със застроена площ от 21.35 кв.м. е основателен. За да направи извода съдът е приел, че ищцата Р. И. се легитимира като собственик на процесния имот на основание влязло в сила на 12.02.2009 г. съдебно решение от 16.05.2007 г. по гр. дело № 2975/06 г. на Шуменския районен съд, с което е обявен за окончателен сключеният предварителен договор за покупко – продажба на 19.10.06 г. между нея като купувач и С. К. като продавач. Според въззивния съд това решение има действие и по отношение на неучаствалите в производството по постановяването му лица, като последните могат да му противопоставят свои права и да възразят по съдебен ред срещу него, като касаторката Л. не е представила такива доказателства. Прието е, че към момента на влизане в сила на решението по предявения иск от ищцата Р. И. с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД – 12.02.2009 г. продавачката по предварителния договор С. К. се е снабдила с констативен акт за собственост върху имота – н.акт № 127/23.10.2007 г.
По възражението на касаторката, че е придобила спорния апартамент на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за времето от 08.07.99 г. до предявяване на иска с пр.осн.чл.108 от ЗС – 16.02.2009 г. съдът е приел, че същото е неоснователно. Според съда с предявяване на иска с пр.осн.чл.108 от ЗС от Р. И., предмет на разглеждане на гр.дело № 2975/07 г. на Шуменския районен съд срещу касаторката, по което е постановено и решението по предявения иск с пр.осн.чл. 19, ал. 3 ЗЗД владението е било оспорено и прекъснато преди изтичане на 10-годишния давностен срок.
Съдът е приел за неоснователно и възражението на касаторката за упражнено владение върху процесния имот на основание сключения предварителен договор от 14.05.99 г. за покупко-продажба на спорния имот. Изложени са съображения, че правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен се погасява с изтичане на 5-годишна давност, предвидена в чл.110 ЗЗД и че падежа на задължението на продавача по предварителния договор за покупко-продажба от 14.05.99 г. е 15.01.2000 г., като правото да се иска обявяването му за окончателен се е погасило преди предявяване на иска по настоящото дело. При тези съображения съдът е направил извода, че касаторката владее имота без правно основание.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси, формулирани в т.1 и т. 4-та от изложението – кога възниква собствеността върху имот, чрез осъществяване право на строеж и за доказателствената сила на констативен нотариален акт за собственост, в който не е указан придобивния способ, при положение, че е оспорен пред съда, където е представен. Съобразно даденото тълкуване в т. 2-ра от ТР № 1/09 г. по т. дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с практиката на ВКС, когато е налице противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК. По поставените правни въпроси в т.1-ва и т.4-та жалбоподателката не е цитирала задължителна практика на ВКС – тълкувателни решения на общото събрание на ГК и на ТК или на тези колегии поотделно, на тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, нито е посочено решение, постановено от ВКС по реда на чл.290 от ГПК, в противоречие, с които същите са разрешени. Поради това съдът намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси в т.1-ва и 4-та от изложението.
Съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос относно транслативния вещно-правен ефект на решението, с което е уважен иск с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С решение № 826/27.07.2000 г. по гр. дело № 112/2000 г. на ВКС II г.о. състав на съда се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 33, ал. 2 ЗС. Изразено е становище, че представяне на писмени доказателства по чл. 33, ал. 1 ЗС в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е необходимо, тъй като искането на съсобствениците да придобият дела на продавача-съсобственик не може да се реализира по силата на този договор или в това производство. Според състава на съда съсобствениците могат да предявят иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС срещу купувача след уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и вписване на съдебното решение, заместващо несключения окончателен договор. Въззивният съд не е разрешил правният въпрос в противоречие с изразеното становище, тъй като с посоченото решение съставът на ВКС се е произнесъл по различна хипотеза и съобразно представените конкретни доказателства и установени факти е направил и различни правни изводи. По същият правен въпрос не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаторката не се е позовала на задължителна практика на ВКС, в противоречие с която същият да е разрешен.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 и т.2-ра ГПК по поставения правен въпрос по т.3-та от изложението – доказателство за собственост ли е решение за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на имота, ако не е вписано в Агенцията по вписванията. С Постановление № 1/29.03.65 г. по гр.дело № 6/64 г. на Пленума на ВС е прието, че решението по чл.19,ал.3 ЗЗД като конститутивно има действие и по отношение на неучаствалите в производството по постановяването му лица, но те всякога могат да му противопоставят свои права и да възразяват по съдебен ред срещу това решение. Прието е, че ако преди постановяването на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за същия имот е издаден и вписан нотариален акт, носителят на този нотариален акт ще се легитимира като собственик на спорния имот. С въззивното решение съдът се е произнесъл по поставения правен въпрос по аналогичен начин.
С решение № 235/24.04.2009 г. по гр. дело № 5393/07 г. на ВКС IV г.о. по предявен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е застъпено становище, че решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е противопоставимо на трети лица от вписване на исковата молба, ако то бъде отбелязано в 6-месечния срок от влизането му в сила, а ако този срок бъде пропуснат, вписването на исковата молба губи действие и решението може да стане противопоставимо на трети лица, но след неговото вписване. Правният въпрос не е разрешен в противоречие с това решение, тъй като последното не е постановено по сходен казус, поради което и правните изводи на съда са различни.
По правният въпрос по т.5-та от изложението – предявяването на иск по чл.108 от ЗС от трето лица спрямо владелеца на имота прекъсва ли придобивната давност ако искът е отхвърлен или производството е прекратено, поради недопустимост на иска съдът преценява, че същият е разрешен в противоречие с решение № 26/10.02.2009 г. по гр. дело № 5911/2007 г. на ВКС IV г.о. С последното състав на ВКС е приел, че при предявен иск от собственика срещу владелеца давността не се счита за прекъсната освен в случаите, когато искът не бъде уважен но и когато съдебното производство е прекратено. Според съда с прекратяването всички процесуални действия се обезсилват с обратна сила, като отпадат и всички правни последици от предявяването на иска, каквито са и спирането и прекъсването на давността. С обжалваното решение съдът е приел, че с предявяването на иска с пр. осн. чл. 108 ЗС за същия спорен имот от ответницата по жалбата Р. И. срещу касаторката, предмет на разглеждане на друго дело между страните – гр. дело № 2975/06 г. на Шуменския районен съд давността, която е текла в полза на касаторката е прекъсната. Извода е направен, като е установено, че решението на Ш. по гр.дело № 2975/06 г. по предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС е обезсилено с решение на ШОС и производството е прекратено.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК по посочения правен въпрос на въззивното решение на Варненския апелативен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 37/09.04.2010 г. по в.гр.дело № 55/2010 г. на Варненския апелативен съд по подадената касационна жалба вх. № 2104/17.05.2010 г. от И. А. Б.-Л.,[населено място], [улица], с адрес за призоваване[населено място], [улица], офис 12/адв.Й./.
Указва на жалбоподателката И. А. Б.-Л. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на сумата 1 180.68 лв. и да представи доказателства за внасянето на сумата. При неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната, което да се впише в съобщението до жалбоподателката.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: