ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 943
София,13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 307 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на М. Г. Б. от гр.Пловдив срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 17.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 932/2009г.
Ответникът по касационната жалба ЕТ „Б. – М. Б.” чрез М. Х. Б. от гр.Пловдив не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на Пловдивския ОС от 10.VІІ.2009г. по гр.д. № 3460/2008г., с което ЕТ „Б.-М. Х.” е осъден да заплати на М. Б. общо 30745лв., в т.ч. по пункт 2 от исковата молба – 1300лв., по пункт 6 от исковата молба – 1638лв. и по пункт 8.2 от исковата молба – 8970лв., в които размери тези претенции са предявени, представляващи обезщетения по чл.31 ал.2 от ЗС, и с което искът за разликата до предявения общ размер 37258лв. е отхвърлен.
Въззивната жалба на Б. касае само претенциите й по посочените пунктове по исковата молба, като се иска присъждане и на разликите над претендираните им размери и размерите по заключението на приетата от първоинстанционния съд тройна съдебно-техническа оценителна експертиза. В проведеното на 02.ХІ.2009г. съдебно заседание въззивният съд е оставил без уважение направеното от ищцата с въззивната жалба искане за увеличение на размерите на тези претенции, приемайки, че искането е недопустимо с оглед изричната разпоредба на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК, както и че доводите й за съпоставка между ГПК и вече отменения такъв са неотносими към това процесуално действие.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на Б. се сочи, че по въпроса допустимо ли е с оглед разпоредбата на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК изменение на размера на иска във въззивната инстанция въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.9 от ТР № 1/2001г., който въпрос е и от значение за точното прилагане на закона поради липсата на съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като по поставения от касатора процесуалноправен въпрос по приложението на чл.214 ал.1 от ГПК, който е от значение за изхода на спора по делото, на настоящия състав не е известна съдебна практика.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, № 325 от 17.ХІ.2009г. по гр.д. № 932/2009г. по касационната жалба на М. Г. Б..
УКАЗВА на М. Г. Б. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 108.64лв. държавна такса, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение касационната жалба ще й бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: