Решение №943 от по гр. дело №338/338 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                          № 943
 
                             София, 26.08.2009 г.
 
                              В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в закрито съдебно заседание в състав
  
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                                        ЧЛЕНОВЕ:   МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                          ЛИДИЯ РИКЕВСКА
 
изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 338/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 641 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 591/ 2008 г. на Д. окръжен съд в производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е отхвърлен иска, предявен от Р. С. М. за признаване правото за възстановяване на 1/ 8 ид. ч. от 214 хка ниви в землището на с. Ц., дворно място от 58 хка и 300 кв.м. в с.с и лозе от 5,8 дка в землището на гр. Б., м.”Ю”, бивша собственост на наследодателката й Й. Т. С.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно допустимостта на жалбата се позовава на противоречие с практиката на ВКС, като счита че разглеждането на жалбата би имало значение и за точното прилагане на закона относно правомощията на съда в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Твърди освен това, че настоящото решение е в противоречие с друго решение- по гр.д. № 165/96 г. на Б. районен съд, постановено за същите наследствени земи и на същото основание по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищцата претендира признаване право за възстановяване на земеделски земи, находящи се в землището на Ц. , за които твърди, че са принадлежали на нейната майка и пряка наследодателка Й б.ж.на гр. Д., починала през 1979 г. и представляват 1/8 ид. ч. от наследството на първоночалния собственик Е. Б. , на когото Й. С. е внучка, а ищцата- правнучка.
За да отхвърли иска въззивният съд се е позовал на данните, че земите на Е. Б. вече са възстановени по 17 броя заявления като притежание на отделни негови низходящи / а Е. Б. е имал осем деца, които също са оставили голям брой наследници/, но без тези от коляното на сина Т. , към което принадлежат ищцата и майка й, поради което ако се възстановят само припадащите се на майката на ищцата би се извършило дублиране на възстановените земи. В тази връзка е посочил, че средството за решаване на спора е било чрез иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС земите са принадлежали на всичките, а не на отделни наследници на Е. Б. , починал през 1922 г.
За претендираното място от 58 хка и 300 кв.м. в с. Ц. искът е отхвърлен, тъй като е установено, че се касае за селищен имот, който никога не е бил земеделска земя и затова не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ..
За лозето от 5, 8 дка в землището на Б. , м. “Ю” искът също е отхвърлен, тъй като то надхвърля максимално допустимия размер на земята, която вече е възстановена с решение по протокол № 5 от 8.12. 1992 г. на поземлената комисия и затова за този имот наследниците на Й. С. имат право само на обезщетение, но не и на възстановяване.
Материалноправните и процесуални въпроси, които се поставят като основание за допускане на жалбата за разглеждане са за това може ли е в производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ искът да се отхвърли по съображения, че за заявените имоти е налице спор за материално право, който следва да се реши по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ; допустим ли е иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ ако се предявява от лице, което не е подало заявление в срок, но за земи, които са заявени от другите наследници; а също така следва ли да се отхвърли иска, ако се отнася за земи, които надхвърлят по размер максимално допустимите и вече възстановени земи по чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ във вр. с чл.8, ал.1 и чл.10 от ЗТПС.
Като съобрази данните по делото и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че по първия и втория въпрос не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Първият поставен въпрос преди всичко не е съществен за изхода на делото, тъй като изложените от съда съображения за необходимостта от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не са в пряка връзка с предмета на производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, а имат допълнителен и страничен характер. Допустимостта и основателността на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ зависи на първо място от това заявени ли са земите в срок или не и налице ли е дублиране на имотите, които са възстановени от поземлената комисия и тези, предмет на иска. По делото е установено съгласно експертизата на в.л. инж. Я. Д. , че земите на Е. Б. вече са възстановени по други преписки, а относно идентичността на имотите е важно това, че произходът на имотите на майката на ищцата / както тези възстановени в други землища, така и предмет на настоящия иск в землището на с. Ц. се свързва единствено с наследството на Е. Б. и няма доказателства и доводи за имоти, придобивани на друго основание.
Вторият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС- т.3 от ТР № 2/ 96 г. на ОСГК , където е посочено, че правото на възстановяване е относимо към всеки имот, а не към лицето, което го претендира. След като имотите, предмет на настоящото производство са възстановени, те не могат повторно да се възстановяват, макар и на други правоимащи.важаването на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ не може да замести разрешаването на спора за материално право, тъй като двете производства имат различни страни, основание и предмет на доказване.
Касационното обжалване е допустимо по третия поставен въпрос, който е свързан с претенцията за имота по т.6 от исковата молба- лозе от 5 дка и 8 ара в землището на гр. Б.. За този имот искът е отхвърлен по съображения, че в полза на ищцата има възстановени вече 320 дка, което е максималният размер за имотите по чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ, а за останалите земи, които възлизат на 105 дка в землището на с. Б. и 427 дка в с. Т. се следва обезщетение с поименни компенсационни бонове съгласно чл.35 от ЗСПЗЗ. Имотът по т.6 от исковата молба не е сред заявените в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което се поставя въпросът ако за него се следва обезщетение по чл.35 ЗСПЗЗ правото за възстановяването му / а следователно и за получаване на обезщетение/ не следва ли преди това да се установи в рамките на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и дали въобще въпросът ще се извърши ли възстановяване или ще се дължи обезщетение по чл.35 ЗСПЗЗ се включва в предмета на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Тъй като решенията по исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ бяха изключени от касационен контрол съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ ВКС няма формирана съдебна практика по поставения въпрос, поради което това обстоятелство следва да се третира като основание за допускане на касационното обжалване в рамките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Относно останалите части на решението не са налице основания за допускане на касационно разглеждане, тъй като поставените въпроси не обосновават някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а за отхвърлянето на иска за дворно място от 58 хка и 300 кв.м. в с. Ц. въобще не се излагат доводи, че се налага да се подложи на касационна проверка.
Позоваването на решението по гр.д. № 165/96 г. също не е основание за допустимост на жалбата, тъй като с него, в полза на други наследници на Е. Б. , е признато правото за възстановяване на земи, останали от същия наследодател, до размера по чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ, тъй като тези наследници не са били заявили правата си в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, докато ищцата е сторила това и земите вече са възстановени с решението по протокол № 5 от 8.12.1992 г. По тези съображения и въззивният съд е приел, че ако се признаят и земите по настоящия иск, би се стигнало до повторно възстановяване на едно и също количество земеделска земя.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 641 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 591/ 2008 г. на Д. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за установяване право на възстановяване собствеността върху лозе от 5,8 дка в землището на гр. Б., м. “Ю”.
Н. делото за 28 януари 2010 г. 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest