ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 944
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 315 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на Росица Х. С. от гр.Калофер срещу въззивното решение на СГС от 22.Х.2009г. по в.гр.д. № 3568/2008г.
Ответникът по касационната жалба З. Х. Г. от с.Васил Л., община К., е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 11.VІІ.2008г. по гр.д. № 7326/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е признал по отношение на Росица С., че недвижимият имот, придобит по време на брака й със З. Г., представляващ ап. № 2 в София, кв.Павлово, ул.”Ив.Сусанин” № 50, секция А, ет. І, заедно с мазе № 11 и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 2.617% ид.части от 674/899.5 ид.части от дворното място, съставляващо УПИ ІV-1030,1031 кв.44 по плана на София, м.”Манастирски ливади”, предмет на нот.акт № 33/2001г., е изключителна собственост на Г., тъй като е придобит изцяло с лични средства от продажбата на негов личен имот, придобит преди брака му с ответницата.
За да приеме, че ищецът е изключителен собственик на посочения имот, съдът се е основал на данните за операциите по негови банкови сметки, както и на установените по делото факти, че той продал собствения си апартамент за 35000 щ.д., 3500 щ.д. от които са му заплатени при сключването на предварителния договор на 04.ІХ.2001г., а остатъка от 31500 щ.д. – в деня на продажбата на 20.ІХ.2001г. чрез превод по банковата му сметка, че на 28.ІХ.2001г. по друга банкова сметка е получена сумата 30000 във валута, от която на същата дата са изтеглени 27400 – с левова равностойност 58689.98. Според нотариалния акт ищецът заплатил на продавача М. 10000лв. преди датата на изповядане на сделката – 01.Х.2001г., когато от сметката му е изтеглена във валута сумата 27400. Прието е, че тези доказателства са косвени, но и че от тях може да се направи единствен извод, че именно с тези пари е закупен имотът, защото ответницата не е направила твърдения и не е представила доказателства за закупуването му с общи семейни средства, при което презумпцията за съвместен принос е оборена. Изводът е и житейски оправдан с оглед липсата на твърдения и на доказателства, че по същото време ищецът или семейството са извършили други значителни разходи и с оглед установеното, че към датата на продажбата ищецът е бил пенсионер, а ответницата имала доходи в размер на 140лв. месечно, 80лв. от които давала за гледане на болната й майка, при което е житейски обосновано да се смята, че и двамата не са имали друг финансов ресурс, от който да вложат за закупуването на ап. № 2.
В изложението на Росица С. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд нарушил чл.128 ал.1 от ГПК /отм./, тъй като не е необходимо да се доказнат факти, за които съществува установено от закона предположение и ответницата не е следвало да доказва своя принос, както и че неправилно е разпределена доказателствената тежест при наличие на законна презумпция по чл.19 от СК /отм./, тъй като само с косвени доказателства не може да се оборват законни презумпции, а само чрез пълно и главно доказване. По тези въпроси съдът се произнесъл в противоречие с четири решения на състави на ВКС и едно решение на ВТОС, което, обаче, няма данни да е влязло в сила и не формира съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като с представените решения № 865/30.ХІІ.2005г. по гр.д № 628/2005г. на ВКС І ГО и № 1058/17.Х.2008г. по гр.д. № 4588/2007г. на ВКС ІІ ГО се обосновава наличието на противоречива практика по поставения процесуалноправен въпрос „може ли презумпцията по чл.19 от СК /отм./ да се оборва само с косвени доказатества”. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС от 22.Х.2009г. по гр.д. № 3568/2008г..
УКАЗВА на РОСИЦА Х. С. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 185лв. държавна такса, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение касационната жалба ще й бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.сз.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: