1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
[населено място], 05.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1394/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [община], Област Хасковска, представлявана от Кмета Р. М. срещу решение №1439/12.12.2012г., постановено по в.т. дело № 625/2012г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 16/4.04.2012г. по т.д. № 30/2011г. на Хасковския окръжен съд. Касационната жалба е приподписана от адв. В. П. Х.. Изложени са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закони. Към касационната жалба е приложено Изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [община] излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в писмен отговор от 14.02.2014г. Не е направено искане за присъждане на разноски за изготвения отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд.
Ищецът [фирма] е предявило иск по чл.318 ТЗ за заплащане на сумата от 104 151 лв., представляваща цената на доставени горива и масла по фактури, описани в исковата молба. Юридическият факт от който произтича вземането на ищеца по иска е борсов договор №674/22.11.2009г. и Приложение №1. Ответникът не е оспорвал доставката на горивата, получаването на фактурите, отразяването им в счетоводството на общината и получаване на данъчен кредит. Единственото му възражение се свежда до завишаване на цените във фактурите на доставените от доставчика горива и масла в нарушение на сключения между страните борсов договор и Приложение №1.
Искът е уважен частично от първоинстанционния съд за сумата от 99817.56 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. За разликата до претендирания размер е отхвърлен като неоснователен.
По въззивна жалба на [община] решението на окръжния съд е потвърдено с обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд.
За да потвърди обжалвания резултат, апелативната инстанция е приела за доказани фактите на получаване на горивата от купувача, отразяване на фактурите в счетоводството на [община] и ползването на данъчен кредит. Тези факти са ценени от апелативния съд като признание на задължението и неговото съществуване. Според съда, довода за завишаване на цените във фактурите противоречи на чл.16 от Приложение №1 към договора, според който цените на доставените горива и масла се фактурират на база цени, актуални в деня на зареждането. Съдебно счетоводната експертиза е установила съответствие между цените по фактурите и уговореното в договора.
По критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ТЗ:
Касаторът формулира следните въпроси:
1.Задължителни ли са договорените цени между възложител и доставчик залегнали в договора за обществена поръчка.
2.Разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗОП има ли обратно действие
3.Допустимо ли е увеличение на цените и оттам стойността на договора на обществена поръчка.
4.Съдът не е разкрил точния смисъл на текста на правните разпоредби – чл.43, ал.1 и чл.99, ал.1, т.11 и чл.103, ал.2 ЗОП чрез тълкуването им и пренебрегване от съда на обстоятелството, че договора е борсов.
Предвид мотивите на решението на въззивния съд за уважаване на предявения с правно основание чл.318 ТЗ иск, формулираните въпроси не изпълняват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая съдът се е произнесъл по правата и задълженията на страните по договор за продажба сключен по правилата на Закона за стоковите борси и тържищата в ред. към м.12.2009г. Съгласно чл.45 от ЗСБТ борсова сделка е търговска сделка, която се сключва в един работен ден между членове на стоковата борса при условия и ред, определени в борсовия правилник, и има за предмет стоки, търгувани на стоковата борса. Ищецът е сключил договор за борсово представителство на 1.12.2009г., в който е посочен предмета на договора, задълженията на довереника и доверителя и др. Писмените указания към борсовия посредник на [община] са посочени в Приложение №1 към договора, съгласно т.2.1 на договора. Правните изводи на съда за задължението на ответника – купувач по договора за продажба са изведени от установените от съда факти, чрез тълкуване на клаузите на договора за продажба от 22.12.2009г. и по конкретно на чл.16, на останалите доказателства – писмени, заключение на счетоводната експертиза. Преценка, дали изводите на съда са законосъобразни, не може да се прави във фазата на селектиране на касационните жалби. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не е налице допълнителния критерий чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Решенията на районния съдилища, постановени в административни производства при обжалване на издадени наказателни постановления за нарушения на чл.43, ал.1 ЗОП не представляват противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и т.3 на цитираното тълкувателно решение. Отделно от това няма отбелязване да са влезли в сила.
Независимо, че въпросите не са обуславящи, касаторът не обосновава поддържания критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и дадените в т.4 на ТР №1/2010г. разяснения за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В заключение не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационното обжалване.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1439/12.12.2012г., постановено по в.т.дело № 625/2012г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: