Р Е Ш Е Н И Е
№ 947
София, 17.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 9 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2790/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на П. И. К. и П. П. К. против въззивното решение на Л. окръжен съд № 268 от 03.12.2007 год. по гр. д. № 269/2007 год., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите против И. а. „Социални дейности на Министерството на отбраната” гр. С. с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че са собственици на част от земеделски имот № 5* с площ 2590 кв. м, ограден със сини линии по скицата на вещото лице към заключение от 19.11.2007 год., която се намира зад оградата на ответната а. и за осъждане на ответника да предаде владението върху описания имот и иска с правно основание чл. 109 ЗС да се измести оградата по действителната имотна граница на имот № 5* по КВС на с. Р., м. „Шурдевица” при извършения въвод във владение по скица № 871 от 07.07.1995 год. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна.
Ответникът И. а. „Социални дейности на Министерството на отбраната” гр. С. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да отхвърли иска за ревандикиране на процесната част от имот № 5* по КВС на с. Р., въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. с §1в ДР на ППЗСПЗЗ, като е посочил, че решението на Поземлената комисия гр. Т., проверено по реда на косвения съдебен контрол, с което на ищците е признато право на възстановяване на собствеността върху имот № 5* по КВС на с. Р. е издадено в нарушение на цитираните разпоредби, тъй като процесният имот попада в границите на изграден почивен комплекс, през който преминават съоражения на подземната инфраструктора, обслужващи намиращия се наблизо плувен басейн, които не позволяват възстановяване на собствеността, като правоимащите следва да се обезщетяват по предвидения в закона ред. Това е дало основание на съда да приеме, че ищците не са легитимирани собственици на процесната част, намираща се зад оградата на комплекса, което има за последица неоснователността на осъдителната им претенция. С оглед този изход на спора за собствеността, съдът е посочил, че и негаторния иск по чл. 109 ЗС за премахване на поставената от ответника ограда подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
Решението е законосъобразно и обосновано.
При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът е достигнал до правилни фактически и правно-обосновани изводи, досежно неоснователността на исковете.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че частта от процесния имот попада в мероприятие на Министерството на отбраната – изграден почивен комплекс, а през имота преминава подземна инфраструктора обслужваща обекти на почивната станция, което препятства реституцията, с оглед разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Правилно съдът е посочил, че разпоредбата не поставя условие извършеното строителства да е законно, за разлика от чл. 10, ал. 7, където изискването за законност на строителството е част от фактически състав на текста. Положителното за ищците решение на поземлената комисия за реституция на имот № 5* е непротивопоставимо на ответната изпълнителна а. , като неучаствала в производството страна. Неговата законосъборазност на общо основание, по реда на косвения съдебен контрол, подлежи на проверка при спор за собственост в исково производство и когато решението е издадено в нарушение на закона, то не легитимира страната, като собственик на имота, както е установено в настоящия случай. Липсата на материалноправна легитимация на ищците за имота по иска им за собственост има за последица неговото отхвърляне, като неоснователен. Изхода на спора по този иск обуславя неоснователността и на негаторния иск по чл. 109 ЗС за премахване на поставена от ответника ограда и изместването и на имотната граница по протокола за извършен през 2003 год. въвод на ищците.
Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, обсъдени от съда съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
Представителят на ответника по касационната жалба е направил искане за присъждане на юристконсулско възнаграждение по чл. 64, ал. 5 ГПК (отм.), поради което касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на И. а. „ Социални дейности на Министерството на отбраната” хонорар за касационната инстанция в размер на 40 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 268 от 03.12.2007 год. по гр. д. № 269/2007 год. на Л. окръжен съд.
ОСЪЖДА П. И. К. и П. П. К. да заплатят на И. а. „Социални дейности на Министерството на отбраната” гр. С. юрист- консулско възнаграждение за касационното производство в размер на 40 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ