Р Е Ш Е Н И Е
№ 947
гр. София, 03.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 2297 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 26.11.2007 г., допълнено с решение от 14.04.2008 г., по гр. д. № 328/07 г. Окръжен съд гр. М. е отменил решение от 31.05.2005 г. по гр. д. № 977/03 г. на Районен съд гр. М.. П. е ново решение, с което е обявил за окончателен сключения на 28.05.2003 г. между С. С. К. от една страна и И. А. И. и Н. Г. И. от друга, предварителен договор за продажба на апартамент.
С. решението на въззивния съд е подадена жалба от И. и Н. И. . О. развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация С. К. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел че предварителният договор е сключен в изискуемата писмена форма и съдържа съществените елементи на окончателен договор. Към момента на сключване на договора ответниците били собственици на апартамента, тъй като исковата молба и допуснатото обезпечение за наложена възбрана били вписани преди вписването на договора за дарение. Изложил е доводи, че до вписването му, нотариалният акт за дарение не може да се противопостави на трети лица които вече са придобили права върху имота. Приел е също така, че ответниците са оспорили получаването на сумата 15 000 лв., но е недопустимо със свидетелски показания да опровергаят писмен документ за получаване на сумата.
В касационната жалба се твърди, че предварителния договор е нищожен поради липса на съгласие и на предмет. Ответниците не били собственици на имота, тъй като преди подписването на предварителния договор дарили имота на внука си. Действително, дарението било вписано след вписване на исковата молба, но невписване не води до нищожност на договора. Вещноправният ефект на договора настъпил на датата на която договорът е сключен, а не на датата на която бил вписан. Съдът не ценил и обясненията на Н. И. за това, че дала съгласие да заплати дълг на сина си, а не за продажба на имота. Данъчната оценка освен това, била по-висока от договорената за продажбата цена. Ищецът не доказал и че е заплатил сумата 15 000 лв., тъй като отказал да се яви и да потвърди плащането.
Установено е по делото, че с предварителен договор от 28.05.2003 г., И. и Н. И. продали на С. К. процесния апартамент за 15 000 лв. В договора е записано, че сумата купувачът изплатил изцяло в брой при подписване на договора. Продавачите се задължили да въведат купувача във владение на имота до 28.08.2003 г., когато ще го снабдят и с нотариален акт. С графологична експертиза е доказано, че подписите на продавачите са положени от тях. С оглед приетото в отменителното решение на ВКС, по своя характер договорът е предварителен, тъй като в него се съдържат уговорки за бъдещо прехвърляне на собствеността на апартамента.
Доводите в жалбата, че договорът е нищожен поради липса на предмет, тъй като към момента на продажбата ищците не били собственици на апартамента, не се потвърждават от събраните доказателства. С нот. акт № 32 от 23.05.2003 г. И. и Н. И. дарили апартамента на внука си А. А. , като не се спори, че актът е вписан след вписване на исковата молба, на 20.11.2003 г. Договорът за дарение е оспорен от купувача и е открито производство по оспорването му. Тъй като нотариалният акт е само свидетелствуващ, а не официален документ, т. е. той е частен документ който не съдържа подпис на оспорилия го, съгласно чл. 154 ал. 3 пр. 2 ГПК /отм./, в тежест на касаторите е било да докажат истинността на документа, включително и датата на сключването му. Настоящият състав счита, че достоверността на датата на която е сключен договора за дарение не е доказана по несъмнен начин. Действително, невписването на акта не е основание той да бъде признат за нищожен, но не може да се противопостави на ищеца съгласно чл. 114 ЗС. Целта на вписването е да се оповести и докаже че вписаният договор е сключен. Касаторите не са ангажирали писмени доказателства с които да потвърдят истинността на оспорената дата. Според чл. 25 ал. 3 ЗННД, в редакцията с ДВ бр. 18/03 г., нотариусът представя подлежащите на вписване актове пред съдията по вписванията в деня на тяхното извършване, като преди вписването нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия на вписване акт. С оглед на това записано задължение следва да се приеме, че достоверна датата на дарението е тази на вписването му. В подкрепа на този извод е и факта, че в съдебното заседание, в което предварителния договор е бил приет като доказателство по делото касаторите не са направили възражение за нищожност на предварителния договор поради липса на предмет. Възражението им е било за нищожност поради липса на съгласие, а въобще не са твърдели че преди сключване на предварителния договор са дарили имота на внука си.
Неоснователни са и твърденията за нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие. Разпитана по чл. 114 ГПК Н. И. твърди че тя и съпруга и не са продали имота, а се задължили да заплатят щета нанесена от сина им. Подписали договора без да го четат, но не ставало въпрос за продажба. В подкрепа на тези обяснения са и показанията на сина на продавачите А. И. Той твърди пред съда, че имал задължение към работодателя си за 2 000 лв. от нанесени щети при ПТП. Родителите му трябвало да гарантират плащането, затова в офиса на фирмата подписали договор, но той и родителите му не го прочели, а и купувачът не присъствувал при подписването. Показанията си подкрепя с факта, че на 30.06.2003 г. майка му внесла 200 лв. за сметка на С. К. , който също работел във фирмата. Законосъобразно съдът не е кредитирал тези показания, тъй като свидетелят е заинтересован от изхода на спора и заявеното от него следва да се цени с оглед нормата на чл. 136 ГПК /отм./. Доводите на касаторите за липса на съгласие са опровергани от разпитания свидетел Г, който като адвокат изготвил предварителния договор и присъствувал на сключването му. Той е обяснил, че купувачът го ангажирал да подготви договора, като подписването му било осъществено в офиса на фирмата в която работел купувачът. Свидетелят прочел предварителния договор на касаторите и те го подписали. Тези показания са на незаинтересован свидетел, затова основателно съдът ги е кредитирал.
Неоснователно е и твърдението в жалбата, че купувачите не са получили записаната в договора сума от 15 000 лв., както и че тя била по-ниска от данъчната оценка. С оглед съществуващата договорна автономия, няма пречка една продажба да бъде осъществена при цена различна от данъчната оценка. Що се отнася до опровергаване на плащането, тъй като фактът е отразен в писмено доказателство, законосъобразно съдът е съобразил забраната записана в чл. 133 ГПК /отм./.
По изложените съображения, касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218и ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.11.2007 г., допълнено с решение от 14.04.2008 г., по гр. д. № 328/07 г. на Окръжен съд гр. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: