Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. София, 01.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1649 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Б”, ап. 28, представлявано от управителя В. Т. В., чрез пълномощника адв. В. З., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 12.06.2012 год. по гр. д. № 8980/2008 год. на Софийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на молителя, че Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България”, [населено място] е собственик по силата на наследяване по универсално саморъчно завещание от 31.10.2001 год., съставено от А. К. Ч. и договор за продажба на наследство на И. К. Ч. от 19.10.2006 год., сключен с А. М. В.-К. на недвижим имот, представляващ УПИ VІІ-2419, с площ 1 779 кв. м. от кв. 104 „З” по плана на [населено място], местност „Т. б.”, при описаните съседи и молителят е осъден да предаде на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” владението върху горния имот, както и да му заплати направените по делото разноски.
Решението е влязло в сила на 11.07.2012 год., при условията на чл. 296, т. 2, предл. 1 ГПК.
Молителят поддържа наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението, позовавайки се на нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора, които не са могли да му бъдат известни при решаването му, поради което и иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът по молбата за отмяна Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България”, [населено място], чрез пълномощниците си адв. Д. Г. и адв. П., оспорва същата по изложените в писмения отговор и в съдебно заседание съображения за недопустимост, респ. неоснователност. Иска същата да се остави без уважение с присъждане на направените по делото разноски.
Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 71 от 10.05.2018 год., постановено по настоящето дело.
Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, намира следното:
В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел въз основа на представените доказателства, че дружеството – молител, не може да се легитимира като собственик на спорния имот на основание разпоредителните сделки от пълномощника на собствениците А. и И. Ч., обективирани в множество нотариални актове, представени по делото, тъй като същите са нищожни, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД предвид липсата на съгласие, поради което и сделките не са породили вещнотранслативен ефект. Този извод е обоснован със съображения относно липсата на индивидуализация на имотите в представеното пълномощно № 13330 от 15.08.1995 год., с което Г. Ц. се легитимира като пълномощник на Ч. при сключване на договорите за покупко-продажба, непосочване и на конкретната цена на евентуалната продажба, които елементи са задължителна част от съдържанието на всеки договор. Липсват данни действията на пълномощника без представителна власт да са потвърдени от собствениците на разпоредените имоти Ч., поради което и разпоредителните сделки, последната от които в полза на дружеството, молител, са нищожни поради липса на съгласие и не са породили вещноправен ефект в патримониума на последния приобретател. От друга страна, на основание саморъчното завещание на А. Ч. и договор за продажба на наследството на И. Ч., съсобственици на спорния имот на основание наследство и възстановяване на собствеността, ищецът Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” се легитимира като собственик, поради което предявеният от него ревандикационен иск срещу дружеството е уважен.
В хода на производството по делото ответникът, сега молител, не е участвал чрез свой представител, не е поддържал доводи по предявения срещу него иск за собственост, като призоваването му е при условията на чл. 50 ГПК. Поради това и обстоятелствата, релевирани с настоящата молба за потвърждаване на даденото от И. Ч. пълномощно на сестра му А. Ч. относно разпореждане със съсобствените им имоти, в т. ч. и да преупълномощава друг със същите права, както и представеното в тази връзка писмено доказателство – пълномощното с изх. № 2140 от 22.09.95 год. не е от съществено значение за делото, доколкото в хода на разглеждането му молителят не е поддържал доводи в тази насока. Извън горното, това писмено доказателство е било известно на молителя още при разглеждане на делото, с оглед данните за него по представените нотариални актове № № 194, 195, 196, 197 от 1998 год., както и с оглед съдържанието на подадената срещу молителя искова молба от А. К. Ч. от 30.05.2006 год., по която е образувано гр. д. № 11746/2006 год. СРС /изискано и приложено към настоящето производство/. Исковата молба е била вписана, препис от нея е изпратен на ответника на същия адрес по регистрацията му в търговския регистър, поради което и той е узнал, или е могъл да узнае при полагане на съответната дължима грижа за това писмено доказателство. Поради това и представеното пълномощно от И. К. Ч. с изх. № 2140 от 22.09.1995 год. не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Под нови писмени доказателства по смисъла на горната разпоредба се имат предвид новооткрити или новосъздадени документи относно релевантни факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. И в двете хипотези по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се поставя изискването непълнотата на доказателствата да се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса. В случая, както се посочи, молителят при разглеждане на делото нито е поддържал довод за наличие на друго пълномощно, нито е оспорвал представените такива от ищеца, поради което и представеното в настоящето производство писмено доказателство не е относимо към предмета на делото, а и е могло да бъде известно на молителя при разглеждане на делото.
Не представлява такова ново доказателство и представеното решение № 395 от 28.02.2013 год. по гр. д. № 3814/2012 год. на Софийския апелативен съд, влязло в сила. Този съдебен акт като документ обективира фактическите констатации и направените от съда правни изводи относно завещателните разпореждания на А. Ч. в полза на Столична община, като представлява доказателство единствено за извода на решаващия съд по предявения иск въз основа на преценка на събраните по този спор доказателства – с него е отхвърлен искът на Американския университет в България срещу Столичната община по чл. 42, б. „а” ЗН за обявяване за нищожен завета относно „Т. б.” в [населено място], направен от завещател А. К. Ч. със саморъчно завещание от 31.10.2001 год., обявено на 24.08.2006 год. Пределите на това влязло в сила решение са очертани с разпоредбата на чл. 298 ГПК, като направените от съда изводи в него, обусловени от анализа на събраните в това производство доказателства, не могат да имат обвързващо значение за съда, разглеждащ спора за собственост между страните по делото, решението по което се иска да бъде отменено с настоящата молба. Въпросът за материалноправната легитимация на ищеца като собственик на заявените основания е предмет на делото и по него съдът се е произнесъл въз основа на ангажираните от страните доказателства във връзка с поддържаните доводи. Поради това не може да се приеме в настоящето производство за отмяна на влязло в сила решение, че представеното съдебно решение представлява доказателство от съществено значение за делото, с оглед евентуално друг извод на спора за собственост по приключилото дело. Производството за отмяна по глава ХХІV от ГПК представлява средство за защита само срещу неправилни решения и то – само, когато неправилността е резултат от изчерпателно изброените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания. Както се посочи по-горе, отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК касае хипотези на невиновна невъзможност за страната да представи доказателства, но не и начин да поправи пропуските си при водене на делото, като релевира за пръв път съответни доводи срещу предявения иск, ангажира доказателства при съответно поддържана теза, с цел постигане на различно съдебно решение по спорния предмет. Извънинстанционният способ е приложим при неправилните решения, при които спорът е разрешен по същество при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането му в сила, при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият случай не е такъв, тъй като непредставянето на доказателствата от молителя в приключилото производство не се дължи на предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК хипотези, поради което подадената молба за отмяна, макар и процесуално допустима, е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед този изход на настоящето производство молителят следва да понесе направените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 8 000 лв. по представения договор за правна защита и съдействие.
Поради горните съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Б”, ап. 28, представлявано от управителя В. Т. В., чрез пълномощника адв. В. З., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 12.06.2012 год. по гр. д. № 8980/2008 год. на Софийския районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Осъжда [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Б”, ап. 28, представлявано от управителя В. Т. В., да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България”, [населено място], ул. „Г. И. – М.” № 1 направените в настоящето производство разноски в размер на 8 000 лв. /осем хиляди лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: