О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
Гр.С., 10.02. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря ……….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3273 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. срещу решение №.57/24.04.17 по г.д.№.91/17 на Апелативен съв В. – в частта, с която, след отмяна на решение №.46/18.11.16 по г.д.№.179/16 на Районен съд Варна, предявените от касатора искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са отхвърлени за сумите над 40072,40лв. до 95000лв. и над 16771,18лв. до 29006,59лв.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
Третото лице помагач [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като, макар да са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за претърпените от В.К. неимуществени вреди, целият размер на полагащото се обезщетение – 95000лв., вече е изплатен. По делото е безспорно, че бащата на ищеца е загинал при злополука, причинена от работник на ответника /признат за виновен с влязла в сила присъда на наказателен съд, задължителна за гражданския – чл.300 ГПК/; установено е и, че няма съпричиняване. От друга страна, от дължимото обезщетение следва да бъдат приспаднати вече изплатените суми-сумата, получена по застраховка „трудова злополука”, сключена от работодателя на пострадалия /54927,60 лв./, и платената от ответника пред въззивната инстанция /50000лв./. Изложени са мотиви, че увреденият може да предяви претенциите си срещу прекия причинител, респективно срещу възложителя на работатата, но може да упражни и прекия си иск срещу застрахователя на делинквента /ТР 2/6.06.12 на ВКС по тълк.д.1/10, О./; реалното обезщетяване от застрахователя на вредите, понесени от пострадалия, в техния пълен размер, има за последица неговото погасяване – какъвто погасителен ефект настъпва и за деликтното право; същото се отнася и за застрахователно плащане, което частично удовлетворява деликтната претенция – в този случай увреденото лице има право да претендира разликата до пълната си обезвреда от делинквента или неговия работодател /такъв е настоящият случай/. Доколкото правото на обезщетение е единно, увреденият може да търси само по-големите вреди, които не се покриват от застраховката – но не и две отделни обезщетения за едни и същи вреди. Във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение съдът е отразил, че прилагайки критериите на чл.52 ЗЗД и съобразявайки особеностите на конкретния случай – че загиналият е бил на млада възраст и е оставил малолетно дете, което ще бъде лишено от бащина грижа и обич в бъдеще, че загубеният родител е бил грижовен баща и между него и детето са съществували силни чувства на привързаност, че то изживяло изключително голям шок предвид младата си възраст /11г./ – която е от друга страна достатъчна, за да осъзнава ужасния и мъчителен начин, по който е настъпила смъртта на баща му, намира, че обезщетение, което би репарирало претърпените вреди, възлиза на 95000лв. След приспадане на платените по застраховка „трудова злополука” 54927,60лв. и в хода на процеса 50000лв., задължението за главница е изцяло погасено, а лихвите – частично, като остават дължими 4420,11лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Извежда въпросите „за точното прилагане на принципа на справедливостта с оглед критериите, по които се определя размера на обезщетението”, и ”следва ли при предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, същият да се намалява с изплатеното обезщетение по застраховка „трудова злополука”, след като ищецът е съобразил това обстоятелство и е предявил иска си за покриване на по-големи вреди, които не се покриват от вече изплатеното застрахователно обезщетение?”.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия формулиран въпрос.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост. Налице е многобройна задължителна практика на ВКС /ППВС №.4/23.12.1968 и решения по чл.290 ГПК/, в която са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина, по който е понесена загубата, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, евентуално негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот, положението в обществото, връзката между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Обосновани са твърденията на касатора, че, в противоречие с практиката, съдът не е обсъдил и взел предвид определени критерии и релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, вкл. обществено-икономическото положение в страна. С оглед на изложеното касационно обжалване на атакуваното решение следва да се допусне.
На касатора трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 1343,26лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.57/24.04.17 по г.д.№.91/17 на Апелативен съв В. в обжалваната му част.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 1343,26лв и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: