4
Р Е Ш Е Н И Е
N 95
гр. София 15.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5592/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
В. Ц. Г. и В. И. В. чрез пълномощника си адв. Н.А. от АК М. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 3199 от 18.08.2015 г. въззивното решение на Окръжния съд [населено място] от 20.07.2015г. по гр.д.№ 135/2015г.
Ответникът Р. Т. Т. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос дали когато във въззивната жалба се правят възражения по факти, установени с приети от първостепенния съд експертизи и при направено искане от въззиваемия с отговора на въззивната жалба за допускане на нова съдебна експертиза със задачи пряко свързани с направените възражения, следва въззивният съд да уважи това искане.
Върховният касационен съд , първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и по правилността на решението и намира следното:
С обжалваното решение Окръжният съд [населено място] е отменил решението на Районния съд [населено място] от 09.03.2015 г. по гр.д.№ 70287/2014г. и е отхвърлил предявения от В. Ц. Г. и В. И. В. срещу Р. Т. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да отстрани повредата в собствения му недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 48489.8.289.2.11 намираща се в [населено място], ул. „Д.Т. „ № 6 вх.Б ет.1 ап.11, отхвърлил е и обусловеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че от изслушаните технически експертизи не се доказва да са извършени неоснователни противоправни действия от ответника, в резултат на които е възникнал теч в жилището на ищците, с което се нарушава правото им да ползват и владеят собствения си имот в пълен обем, съответствуващ на правото им на собственост. Тези изводи са направени въз основа на събраните доказателства пред първата инстанция, а искането на ищците – въззиваеми в отговора на въззивната жалба за изслушване на допълнителна техническа експертиза е оставено без уважение по съображения за процесуална преклузия на основание чл. 266 ГПК.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно мотивите на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК , второинстанционното производство по действащия ГПК е уредено като ограничено въззивно обжалване поради съдържащата се в чл. 266 ал. 1 ГПК забрана за страните да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Това ограничение не важи съгласно чл. 266 ал.3 ГПК когато непълнотата на доказателствата не се дължи на процесуално бездействие на страните, а на допуснато нарушение на процесуалните правила от първата инстанция. В посоченото тълкувателно решение е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/ при въведено оплакване във въззивната жалба за неизясненост на делото от фактическа страна или необоснованост на решението. В тази хипотеза и за въззиваемия не важи ограничението на чл. 266 ГПК и той също може да поиска назначаване на вещо лице или да посочи допълнителни доказателства като отговор на доводите във въззивната жалба, по които очаква съдът да допусне /по свой почин или по искане на въззивника/ нови доказателства при условията на чл. 266 ал.3 ГПК.
По основателността на жалбата.
С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, доводът на касаторите, че съдът е следвало да изслуша нова експертиза, е основателен. Пред първоинстанционния съд са изслушани две експертизи със задача да изяснят причината за появата на влага в жилището на ищците по разделителната стена със съседния апартамент, в който живее ответника. Вещото лице Р. Г. е дала заключение, че причината за поява на теч в спалнята на ищците е тръбата на мръсната вода в кухнята или банята на ответника. Второто вещо лице В. В., назначен със задача да установи мястото на теча и съответната причина за овлажняването в спалнята на ищците , е представил писмено становище озаглавено „протокол“ , в което са отразени констатациите при извършения оглед – съществуващи петна в гаражите на ап.9 от вх.”А” и на ап.8 от вх.”Г” на сградата. Липсва отговор на конкретно поставения въпрос за причината за овлажняването на стената на жилището на ищците. При това съдържание на заключението, което е възприето като непротиворечащо на заключението на другото вещо лице от районния съд, въззивният съд не е имал основание да пререши делото като приеме, че твърденията на ищците за повреди в ползвания от ответника имот не са доказани. Този извод се основава на заключението на второто вещо лице , което обаче е неясно и в него няма отговор на конкретно поставените задачи , засягащи жилищата на ищците и на ответника. Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК когато за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, съдът е длъжен не само да го допусне, но и да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача – решение по гр.д.№ 30/2013 г. на ВКС, I г. о.
В разглеждания случай при изричен довод във въззивната жалба и направено искане за допускане на експертиза от въззиваемите, въззивният съд е следвало да изслуша нова експертиза от повече от едно вещо лице, специалисти по водопровод и канализация, които да дадат отговор каква е причината за повредите в жилището на ищците. Д. на ответника по касация, че не е собственик на жилището и поради това не следва да отговаря по иск с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен, защото такова възражение, той не е правил с отговора на исковата молба и не е представил своевременно в срока по чл. 133 ГПК доказателства, че жилището не е негова собственост. От друга страна искът с правно основание чл. 109 ЗС може да бъде насочен не само срещу собственикът на съседен имот, но и срещу лице, което е държател когато повредите се дължат на експлоатацията на имота.
С оглед на изложеното, поради нарушение на процесуалните правила и необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл. 281 т.3 ГПК, а делото да се върне на основание чл. 293 ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане с оглед крайният изход на делото, при присъждането на разноските, на основание чл. 294 ал.2 ГПК въззивният съд следва да съобрази и тези, направени в касационното производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивното решение на Окръжния съд [населено място] от 20.07.2015г. по гр.д.№ 135/2015г. и
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Председател:
Членове: