2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София, 21, 02. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 881 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. К., С. К. Т., М. К. П., Е. С. Н., К. С. Р., Д. П. К., С. В. С., И. Д. Д., В. Г. Д., Е. Г. Д., М. Д. А., И. Т. К., Е. И. К., З. И. Г., Н. Т. Г., Д. В. Д., Б. С. М., С. С. Д. , Я. киров киров и К. К. К. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-79 от 25.07.2012г. по гр.д.№ 2261/2011г. , с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от тях срещу Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”-гр.София и Министерство на регионалното развитие и благоустройството иск за предаване владението на поземлен имот-двор горско стопанство с площ 3.803 дка, находящ се в землището на [населено място],м.”П..”, съставляващ имот №… по плана за земеразделяне,а понастоящем имот с идентификатор … по кадастралната карта на [населено място].
Ответникът Главно управление „Строителство и възстановяване” изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК от касаторите са следните:
1. При участие на държавата, която е ответник по спора за собственост за имот, за който има съставен акт за частна държавна собственост , допустим ли е косвен контрол на решение на Поземлената комисия , която е държавен орган. Поддържа се противоречие между становището на Бургаския окръжен съд и решение № 605 по гр.д.№ 6101/2007г. на ВКС, ІІІ г.о. , в което е прието, че когато един държавен орган оспорва решение на друг държавен орган следва да се зачете силата на пресъдено нещо срещу държавата.
2. Доколко държавно предприятие , на което е предоставено държавно имущество само за стопанисване и управление , без да е включено в капитала му т.е. предприятието се явява държател на това имущество, като то запазва статута си на частна държавна собственост, представлява трето лице и е обвързано наред с държавата с влезлите в сила решения на държавен административен орган
Поставените два въпроса попадат в разгледаната в ТР 5/2011г. на ВКС, ОСГК хипотеза за обвързаността на държавата от издаден от държавен орган административен акт. В тълкувателното решение е прието, че когато държавата е страна в гражданскоправен спор за собственост, произхождаща от реституция по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тя не е обвързана от административния акт за възстановяване в случаите, когато актът е постановен в едностранно административно производство и е допустимо по нейно искане или възражение упражняването на косвен съдебен контрол (по чл. 17, ал. 2 ГПК.) Когато върху акта на ОСЗ е упражнен съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ, решението за съда е задължително за държавата. С тълкувателните решения, постановени по реда на чл.292 ГПК се уеднаквява противоречивата практика до този момент , те стават задължителна съдебна практика , съобразяването на която / както е в разглеждания случай/ изключва приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК при противоречие с други решения на съдилищата в обратен смисъл.
3. Как се отразява възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя по ЗСПЗЗ , наличието на липса на заявление пред поземлената комисия при издадено позитивно нейно решение. В случая е прието, че решението на Поземлената комисия е незаконосъобразно като постановено при липса на кумулативно изискуемите предпоставки и конкретно на спазване на срока за сезиране на административния орган. Поддържа се от касаторите противоречие на това становище с решение № 1288 от 17.11.2006г. по гр.д.№ 530/2006г. на ВКС, ІV г.о., според което възстановяването на собствеността на земеделските земи става ех леге. Така поставеният въпрос също е разрешен със задължителна съдебна практика – ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК относно конститутивния характер на решенията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и отклонението от нея в други решения на ВКС не обуславят приложното поле на чл.280 ГПК след като задължителната съдебна практика е съобразена.
4. Материалноправният въпрос : какво се разбира под понятието проведено мероприятие , което да не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ и дали всяка постройка представлява проведено мероприятие също не е разрешен в противоречие с посочената от касаторите съдебна практика. Въззивният съд не е направил решаващ извод, че всяко застрояване е пречка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Напротив, съдът е посочил , че в имота попадат сгради, които не представляват единично застрояване, а цялостно мероприятие, осъществено преди 1991г. и включващо битови и санитарни помещения, алейна мрежа, комуникации и др. служещи първоначално за военно поделение, а по-късно преустроени в почивна база и на основание чл. 10б ЗСПЗЗ тези бивши земеделски земи не подлежат на възстановяване. Доколкото ограничение за реално връщане на собствеността се съдържа в две разпоредби на ЗСПЗЗ – чл.10б ЗСПЗЗ и чл.24 ЗСПЗЗ, то противоречие с практиката по чл.24 ЗСПЗЗ не е достатъчно, за допускане на касационното обжалване , след като е прието в мотивите на обжалваното решение, че са налице и двете основания.
В тази връзка поставените въпроси за това в кои случаи имотът следва да се приеме , че е служил за задоволяване на важна държавна нужда , не са обуславящи за делото.
5. Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и решение на Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№ 251/2009г. , защото според разясненията на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК противоречието не трябва да е в крайния резултат, а в разрешението на идентични правни въпроси, докато в случая противоречието е във фактическите изводи на съда.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-79 от 25.07.2012г. по гр.д.№ 2261/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: