О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр.София, 21.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1075/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 666 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 839/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 3156/ 2012 г. и по този начин по предявените от Д. И. Ф., Г. И. Г., Н. С. И., Е. П. К., Б. П. Л., П. Л. Л. и Я. Л. Х. срещу касатора искове, квалифицирани по чл.87 ал.3 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД, е развален (в обем, съответстващ на притежаваните от ищците идеални част) договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за застрояване, обективиран в нотариален акт № ***, т.*, рег.№ *****, н.д.№ 1242/ 2008 г. на нотариус рег.№ ***, като касаторът е осъден да върне съответната част от имота на ищците.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъжда доказателства, за чието приемане е съществувала забрана по смисъла на чл.147 ал.1 ГПК и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и за правомощието му да препрати към мотивите на първата инстанция, ако същите страдат от пороци. Повдигнати са също материалноправни въпроси за естеството на договора, с който съсобственици на дворно място си учредяват взаимно право на строеж и отстъпват част от собствеността на трето лице срещу задължение за построяване на сграда в мястото, за делимостта на поетите с него задължения и за възможността този договор да бъде развален отчасти. Според касатора по отношение на повдигнатите въпроси са налице всички основания по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Ответните страни Д. И. Ф., Г. И. Г., Н. С. И., Е. П. К., Б. П. Л., П. Л. Л. и Я. Л. Х. оспорват жалбата, като поддържат, че повдигнатите от касатора въпроси не обуславят постановеното въззивно решение.
Съдът намира жалбата за недопустима. Предявени са активно субективно и обективно кумулативно съединени искове за разваляне на договор, с който са прехвърлени вещни права върху недвижими имоти и за връщане на полученото въз основа на този договор. Съгласно чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК, цената на исковете се определя от данъчната оценка на вещното право, което всеки от ищците твърди, че притежава. Всеки от предявените скове има своя цена, тъй като не се касае за съвместна процесуална легитимация. Първоинстанционният съд служебно е повдигнал въпрос за цената на исковете и дължимата такса по тях, като с молба от 09.05.2012 г. и приложение към нея (л.43 от делото на районния съд) ищците са уточнили данъчната оценка и съответно цената на исковете за всеки от тях както следва: Д. И. Ф. – 401, 39 лв, Г. И. Г. – 401, 39 лв, Н. С. И. – 401, 39 лв, Е. П. К. – 468, 43 лв, Б. П. Л. – 423, 26 лв, П. Л. Л. – 0 лв и Я. Л. Х. – 759, 58 лв. До приключване на първото съдебно заседание не е повдигнат въпрос за цената на исковете, следователно всеки от тях е с парична оценка под 5 000 лв. По граждански дела, образувани по искове с такава цена, процесуалният закон дефинитивно изключва възможността за касационно обжалване (чл.280 ал.2 ГПК), независимо, че във въззивното решение е посочено обратното. Жалбата следва да се остави без разглеждане по същество, без да е възможно обсъждане на въпроса налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от [фирма] срещу въззивно решение на Русенски окръжен съд № 666 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 839/ 2013 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1075/ 2014 г., по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
ОСЪЖДА „Р. б. ВБ” да заплати на Д. И. Ф., Г. И. Г., Н. С. И., Е. П. К., Б. П. Л., П. Л. Л. и Я. Л. Х. сумата 1 400 лв (хиляда и четиристотин лева) разноски по касационното производство.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: