Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
София, 23 март 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдия Пламен Петков
наказателно дело № 156 / 2012 год.
Касационното производство е образувано по жалба от подс. И. А. Ш., депозирана чрез защитника му, срещу въззивна присъда № 51 от 13. 12. 2011 година, постановена по ВНОХД № 316 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, в гражданско-осъдителната й част. В жалбата се релевират доводи за допуснато от въззивния съд нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК поради и което се моли, касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК, като отхвърли, алтернативно, намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу горепосочената присъда е депозирана и касационна жалба от гражданския ищец В. П. С. с искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите, като моли същите да бъдат оставени без уважение.
Като съобрази депозираните жалби и доводите изложени в тях и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи:
С присъда № 22 от 30. 03. 2011 год. постановена по НОХД № 630 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Велинград, подс. И. А. Ш. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от десет месеца, изпълнението на което било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Със същата присъда, подс. Ш. бил осъден да заплати на гражданския ищец В. П. С. сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като иска бил отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2500 лв., като неоснователен.
Присъдата била обжалвана от подсъдимия с искане за оправдаване по повдигнатото му обвинение, прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, алтернативно, намаляване размера на наложеното наказание.
С атакуваната въззивна присъда № 51 от 13. 12. 2011 година, постановена по ВНОХД № 316 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, първоинстанционната присъда била отменена в наказателно-осъдителната й част, като подс. Ш. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 129 от НК, и изменена в гражданско-осъдителната й част, като бил намален размера на присъденото на гражданския ищец С. обезщетение за причинени неимуществени вреди на 1000 лв., а иска – отхвърлен до уважения размер от 1500 лева.
Касационната инстанция намира, релевираните доводи в касационните жалби както на подс. Ш., така и тази, на гражданския ищец С. за неоснователни, поради отсъствие на допуснато от въззивната инстанция, касационно нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, в претендираното им от касаторите съдържание. Настоящият състав приема, че следва да се произнесе по жалбата на гражданския ищец въпреки отправеното с нея искане, тъй като атакувания въззивен акт попада сред посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК, а и по същество, оправдаването на подсъдимия и последиците от това по предявения граждански иск /намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди/ могат да бъдат субсумирани към нормата на чл. 349, ал. 3 от НПК.
Видно от материалите по делото, след проведено въззивно съдебно следствие и изслушване на заключението по тройната съдебно-медицинската експертиза, с категоричност е било установено, че нанесената от подсъдимия на гражданския ищец телесна увреда не представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, поради и което правилно и законосъобразно подс. Ш. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване именно на това престъпление. Обосновано също така обаче, въззивния съд е счел, че по делото е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД ангажираща деликтната отговорност на подсъдимия, тъй като от констатираната доказателствена съвкупност, се установява, че подс. Ш. с нанесените от него удари е причинил контузия на гръдния кош на пострадалия С., вследствие на който, последния е търпял болки и страдания. Налице е и причинна връзка между виновното противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия за пострадалия вредоносен резултат, поради и което обстоятелство извън всякакво съмнение следва да бъде ангажирана гражданската отговорност на Ш. за поправяне на причинените неимуществени вреди на пострадалия С.. При определяне размера на обезщетението, въззивния съд макар и цифрово да не е посочил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД се е съобразил изцяло с посочената законова норма, изхождайки от конкретиката по делото и заключението на експертите, поради и което крайния му извод не следва да бъде коригиран.
Защо в настоящия казус не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК, както и това, че при нанасяне на ударите подс. Ш. не е действал в състояние на силно раздразнение, както първоинстанционния съд, така и въззивния съд са изложили необходимите и достатъчни мотиви, които принципно се споделят и от настоящата инстанция.
Като цяло следва да се посочи, че материалният закон е приложен правилно, липсват основания за изменение на въззивната присъда в претендирания от касаторите смисъл, обстоятелство, обуславящо неоснователност на наведените в касационните жалби оплаквания.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, а подадените касационни жалби, за неоснователни.
Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 51 от 13. 12. 2011 година, постановена по ВНОХД № 316 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: