Р Е Ш Е Н И Е
№95
С., 28.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 703 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Й. чрез пълномощника й адвокат З. В. против решение № 276 от 24.07.2015 г., постановено по гр.д. № 688 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 331 от 3.06.2014 г. по гр.д. № 3676/2011 г. на Районен съд-Дупница в атакуваната му част за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 68789.16.6 в [населено място], [улица] построените в него сгради с идентификатор 68789.16.6.1, 68789.16.6.2 и 68789.16.6.3 между съделителите и при права в съсобствеността: М. Й. Б. – 2/4 ид.ч., Й. Г. Й. – ? ид.ч. и М. Г. Б. – ? ид.ч.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон.
М. Г. Б. е подала чрез пълномощниците си адвокат Е. С. и Е. Т. писмен отговор, в който оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.
М. Й. Б. не е изразила становище по касационната жалба.
С определение № 102 от 9.03.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Рефлектира ли допуснатото след смъртта на родител пълно осиновяване на дете върху имуществените права, придобити от детето по наследство от починалия родител, с оглед прекратяването на правата и задълженията между осиновения и роднините му по произход.
Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване e относим по настоящото дело, по което въззивният съд е приел за установено, че Д. Г. Г. е починала на 21.01.1979 г. и е оставила за наследници по закон съпругът си И. И. Г. /който се е отказал от наследството й и отказът е вписан н специалната книга на съда на 1.04.1980 г./ и дъщеря си М. Г. Б. /М. И. Г./. Последната е била осиновена при условията на пълно осиновяване от М. Й. Б. и Г. Т. Б. с влязло в сила на 14.04.1980 г. съдебно решение. Съдът е изложил съображения, че осиновяването не преурежда с обратна сила вече установено правно положение, респективно не отнема вече придобити имуществени права, поради което не е вярно твърдението, че единствен наследник на Д. Г. е била В. Г., майка на Й. Й..
По основанието за допускане на касационно обжалване: допуснато след смъртта на родител пълно осиновяване на дете не рефлектира върху имуществените права, придобити от детето по наследство от починалия родител.
Съображенията за това са следните: според действащия ЗН наследяването по закон по права линия се основава на родствената връзка между наследодател и низходящ, респ.възходящ наследник. Кои лица се призовават към наследяване се преценява към момента на откриване на наследството. Върху правото на способно да наследява лице /родено или заченато към момента на откриване на наследството и родено жизнеспособно/ да наследи имуществото на своя наследодател могат да рефлектират само факти, предшестващи откриването на наследството – извършване на престъпление, посочено в чл.3 ЗН и водещо до недостойноство за наследяване или назначаване на друго лице за наследник по волята на наследодателя чрез завещание. След откриване на наследството кръга на призованите към наследяване лица, респ. реда за призоваване към наследяване, може да бъде променен само въз основа на волеизявление на призования към наследяване за отказ от наследство. Закона за наследството не предвижда други факти, които да се отразят върху преминаването на имуществото на наследодателя към неговите наследници. И по тълкувателен път не може да се приеме, че такъв факт е пълното осиновяване на дете, извършено след смъртта и съответно наследяването от него на рождения родител. Основното предназначение на осиновяването е осигуряването на родителски грижи за детето и на семейна среда за неговото отглеждане и възпитание. Последиците на пълното осиновяване, уредени още от изменението на чл.81-отм. ЗЛС, а впоследствие в чл.54, ал.1 СК от 1968 г.-отм., чл.61, ал.2 СК от 1985 г.-отм. и сега действащия чл.101, ал.1 СК от 2009 г., са възникване на права и задължения като между роднини по произход между осиновения и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини и прекратяване правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи и роднините му по произход, т.е. родителските права и задължения преминават към осиновителя, осиновеният приема бащиното и фамилно име на осиновителя, който се вписва като родител в акта за раждане. Последица от създаденото от осиновяването правоотношение на произход е и възникването на взаимни наследствени права между осиновения и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини, но само по отношение на наследства открити след допускане на пълното осиновяване. Това следва от обстоятелството, че за да възникне и породи последиците си осиновителното правоотношение, трябва и двете страни – осиновител и осиновен – да са живи към момента на допускането му.
С оглед предназначението и последиците на пълното осиновяване, следва, че то няма правопрекратяващо действие по отношение притежаваните от детето имуществени права, независимо от основанието, на което те са възникнали .
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че е правилен извода на въззивния съд, че М. Г. Б. притежава права в съсобствеността на процесния имот по наследство от майка си Д. Г. Г., починала преди допускане на пълното осиновяване от М. Й. Б. и Г. Т. Б..
В касационната жалба са наведени доводи и че неправилно до делба е допуснат построения в дворното място гараж, представляващ имот с идентификатор 68789.16.6.3, като е прието за неоснователно възражението, че се касае не до един, а до два гаража, единия от които е построен от касатора Й. Й. и е владян и придобит по давност от нея и неправилно до делба е допуснат и втория етаж от сграда с идентификатор 68789.16.6.1, представляващ самостоятелен апартамент /жилище/, придобит по силата на давностно владение повече от 32 години.
Доводите касаещи придобиване по давност от касатора Й. Й. на втория етаж от сграда с идентификатор 68789.16.6.1 не следва да се обсъждат, тъй като такова възражение не е заявено с отговора на исковата молба, подаден на 23.12.2011 г., в който е оспорено наличие на съсобственост само на сгради с идентификатор 68789.16.6.2 /за която вещото лице Й. П. установява, че съставлява допълващо застрояване със спомагателно предназначение – лятна кухня, а съответно не съставлява самостоятелен обект на вещни права/ и 68789.16.6.3 и е признато, че дворното място и сграда с идентификатор 68789.16.6.1 е съсобствена с ищцата М. Б., като правата на М. Б. в съсобствеността са били оспорени с оглед извършеното пълно осиновяване.
Основателна е касационната жалба по отношение сграда с идентификатор 68789.16.6.3, по отношение на която са били изложени твърдения, че представлява два гаража, единия от които е построен от бащата на касатора Й. Й., а другия от нея, владян е от построяването и е придобит по давност. По отношение на това възражение въззивният съд е приел, че не е установено да съществуват два отделни гаража като самостоятелни обекти, а това, че едно общо помещение се ползва като гараж за два автомобила не означава, че съществуват два самостоятелни обекта. Този извод е необоснован, тъй като от заключението на вещото лице К. М. е видно, че сградата се състои от два гаража с обща разделителна стена, изградени по различно време, а свидетели установяват, че първия е построен от бащата на касатора, а втория около 1982 г. от касатора Й. Й.. Основателен е и довода, че в нарушение на материалния закон съдът не е констатирал грешката в одобрената кадастрална карта, в която гаражите са заснети като един обект.
С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която е допусната делба на сграда с идентификатор 68789.16.6.3 се явява неправилно и следва да бъде отменено. Делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който по реда на чл.145, ал.1 и 2 ГПК да постави въпроси на Й. Й. с цел отстраняване неяснотата дали претендира придобиване по давност и на двата гаража или само на построения от нея /в който случай да уточни местоположението му/ и непълнотата във фактическите й твърдения относно действията, чрез които е осъществявана фактическата власт, както и да даде възможност на страните да ангажират доказателства с оглед уточнените си твърдения, като отдели спорните от безспорните обстоятелства и им разпредели и доказателствената тежест.
В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 276 от 24.07.2015 г., постановено по гр.д. № 688 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение № 331 от 3.06.2014 г. по гр.д. № 3676/2011 г. на Районен съд-Дупница за допускане на съдебна делба на сграда с идентификатор 68789.16.6.3, построена в поземлен имот с идентификатор 68789.16.6 в [населено място], [улица].
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Кюстендил.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276 от 24.07.2015 г., постановено по гр.д. № 688 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение № 331 от 3.06.2014 г. по гр.д. № 3676/2011 г. на Районен съд-Дупница за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 68789.16.6 в [населено място], [улица] построените в него сгради с идентификатор 68789.16.6.1 и 68789.16.6.2 между съделителите и при права в съсобствеността: М. Й. Б. – 2/4 ид.ч., Й. Г. Й. – 1/4 ид.ч. и М. Г. Б. – 1/4 ид.ч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: