О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София..20.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3306/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. М. Б. от с. Н. река, Шуменска област, подадена от пълномощника му адв. Б, срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 06.06.2008г. по в.гр.д. № 153/2008г. с което е оставено в сила решение № 426 от 24.01.2008г. по гр.д. № 321/2005г. на Великопреславския районен съд, с което И. Б. е осъден да предаде на А. А. К. и Е. И. К. владението върху собствения им недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. 28 по плана на с. Н. река с площ от 1073 кв.м.
Ответниците А. А. К. и Е. И. К. , двамата от с. Н. река не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да уважи искът за ревандикация на УПИ * в кв. V-220 в кв. 28 по плана на с. Н. река въззивният съд е приел, че ищците А. А. К. и Е. И. К. са придобили процесния имот през време на брака си по покупко-продажба от З. Н. Г. , В. Т. М. , Н. М. Н. и М. М. Т. Продавачите са се легитимирали като собственици на имота с нот. акт № 180/1999г., издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение и наследство. Ответникът И. Б. владее имота от 21.02.1997г. въз основа на предварителен договор за продажба на УПИ * в кв.28 по плана на същото село, сключен с Д. Х. Т. Съдът не е възприел доводите на ответника, че влязлото в сила решение по гр.д. № 284/1997г. на Великопреславския районен съд е относимо към настоящия спор, като е приел, че с него е разрешен спор между праводателите на ищците и ответника за друг имот – УПИ *. Не е възприел и доводите му за нередовност на исковата молба. Приел е, че спорният имот е индивидуализиран съгласно плана, одобрен със заповед № 112/97г. на кмета на Община В., съгласно която процесният имот V-220 съществува като самостоятелен обособен УПИ. Приел е, че не са събрани доказателства, установяващи, че изменението на плана със заповед № 391/2000г. на кмета на общината е било съобщено на ищците. Нещо повече, това изменение е инициирано само от страна на ответника Б, което обстоятелство сочи на недействителност на заповедта от 2000г., с която УПИ * е заличен и заедно с УПИ * и УПИ * са се слели в един общ имот – УПИ *.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Ю. Б. се позовава на решаване на спора в противоречие с практиката на ВКС, а именно на решението по приложеното гр.д. № 284/1997г. на Великопреславския районен съд, потвърдено с решение от 14.07.1999г. по гр.д. № 177/99г. на Шуменския окръжен съд, оставено в сила с решение № 671 от 19.05.2000г. по гр.д. № 1624/99г. на ВКС ІV г.о., с което съдът е приел, че праводателите на ищците -, Н. М. , М. М. и В. Т. след 1989г. не са владели УПИ *, владението на техния наследодател и на тях самите е било прекъснато и не е възстановено до снабдяването им с нот. акт за собственост по наследство и давностно владение през 1997г. Касаторът твърди, че към този момент УПИ * е бил включен в УПИ *.
На следващо място излага съображения, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос като е разгледал иск и постановил решение относно несъществуващ при предявяването на иска поземлен имот. Освен това без да е компетентен съдът е иззел функциите на административен съд и е решил коя заповед за изменение на регулационния план е действителна, с което е лишил ответника Б от право на защита в отделен адм. процес.
Настоящата инстанция намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Влязлото в сила решението по посоченото по-горе дело би имало значение за приложението на чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ при доказване на идентичност на спорния предмет по двата иска.
Както към този въпрос, така и към въпроса за редовността на исковата молба с оглед индивидуализирането на имота, от значение обаче е въпросът за възможността в това производство съдът да обяви за недействителна заповед за изменение на регулационен план. Въпросът за допустимостта на косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на посочения административен акта е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради липса на съдебна практика. С ТР № 6/2005г. ОСГК на ВКС, т. 4, е прието, че косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за реституция се осъществява в исковото производство по спорове за собственост, не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта. Становището е мотивирано с това, че ответникът не участва като страна в това адм. производство, поради което не е обвързан от силата на пресъдено нещо на реституционното решение. В случая обаче се касае не за административно производство по което ответникът не е бил страна, а за адм. акт, засягащ и двете страни в процеса. Изложеното обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 06.06.2008г. по в.гр.д. № 153/2008г.
Указва на жалбоподателя Ю. М. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: