О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София 29.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 27 януари 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 748/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. П. в качеството й на пълномощник на В. А. М. против решение № 109 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 128/09 г. на Кърджалийския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 31 от 04.04.2008 г. по гр.д. № 1175/07 г. на Кърджалийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. М. против “Г” А. обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване в размер на 15 000 лв., както и за заплащане на имуществени вреди от същото в размер на 200 лв. ежегодно и пожизнено, представляващи цената на престой в лечебно заведение и по 100 лв. месечно за усилваща храна. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата и за нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като въпросът за предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за вреди от професионално заболяване по реда на чл. 200,ал.1 КТ е разрешаван противоречиво от съдилищата, а същият е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация “Г” А. гр. М. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство В. М. е предявил при условията на обективно съединяване против “Г” А. искове с правно основание чл. 200 ГПК за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, причинени в резултат на професионално заболяване силикоза І ст. Въззивният съд е отхвърлил предявените искове по съображения, че в хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ работодателят отговаря за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, докато в случая на ищеца за заболяването силикоза І ст. ТЕЛК е определила 10 на сто неработоспособност. Като допълнителен аргумент е посочил и това, че не е установено правоприемство между рудника, в който ищецът е работил като подземен работник, и ответното дружество, както и това, че в резултат на заболяването ищецът търпи болки и страдания и се нуждае от лечение в специализирана болница и от усилена храна.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатият в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос отговаря ли работодателят по реда на чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили трайна нетрудоспособност под 50 на сто, е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 128/09 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: