Р Е Ш Е Н И Е
№ 950
гр.София, 15.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1655 по описа за 2008 г. на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. срещу решение № 502 от 12.12.2006 г. на Софийския градски съд, IV Д отделение по гр.д. № 181 от 2005 г., поправено с решение от 01.03.2007 г. в следните негови части: частта, с която е оставено в сила решение № 322 от 12.01.2005 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на Софийския районен съд, БК, 90-ти състав за предоставяне родителските права върху роденото от брака между страните дете М на майката Й. Б. М., частта, с която е изменено решението за определения режим на лични отношения между бащата и детето, като е предоставено право на бащата да вижда и взема детето си само за 15 дни през лятото и частта, с която е изменено решението на първоинстанционния съд за размера на издръжката, която бащата М. Д. следва да заплаща на малолетното си дете, като същият е осъден да заплаща издръжка в общ размер от 200 лв. месечно.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че докладчикът по делото съдия Г. М. отказала да се отведе от разглеждането на това дело, въпреки че се намирала в особено близки отношения с ответницата по жалбата Й. М. и в особени отношения с касатора М. Д. , когото в сигнал до прокуратурата набедила в неизвършено от него престъпление /набедяване на съдията в извършване на престъпление „вземане на подкуп”/. Процесуално нарушение представлявало и отказът на съда да допусне преразпит на свидетел, доведен от касатора и отказът да бъде допуснат друг доведен от него свидетел, който щял да даде пълни данни и доказателства за брака му с Й. М. Най-голямото процесуално нарушение било, че съдът дал ход на делото по същество в отсъствието на касатора. Процесуални нарушения били и несвоевременното издаване на изпълнителен лист на касатора и несезирането на прокуратурата за разследване на бившата съпруга на касатора Й. М. и на майка й за лъжесвидетелстване по настоящото дело и на вещите лица, дали невярно заключение, въпреки направените от касатора искания за такова сезиране. Решението в обжалваните части било неправилно и по същество, тъй като при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права върху детето, въззивният съд не взел предвид представените по делото доказателства за извършени побоища над детето от майка му Й. М. , не отчел факта, че Й. М. трайно не полагала грижи за детето, а е предоставила грижите по неговото отглеждане и възпитание на своите родители в гр. Г. и не взел предвид, че майката нееднократно, за продължителни периоди от време е препятствала възможността бащата да вижда сина си /в периода от м.03.1995 г. до м.10.2005 г. и от м.07.2006 г. до м.01.2007 г./. Съдът не бил взел предвид и факта, че срещу Й. М. се водели множество дела за присвоени от нея пари на касатора и за закупен с такива пари имот на името на баща й и наказателно дело № 1* от 2005 г. за извършен от нея над касатора побой на метрогара О. в гр. С.. П. решаване на въпроса за предоставяне на родителските права не бил съобразен и пола на детото. Освен това, според касатора, детето живеело в неподходящи за него условия- в къща на баба си и дядо си в гр. Г., в която нямало топла вода, спяло заедно с баба си и се чувствало подтиснато от факта, че живее в село и при хора, които са дребнави, неуки и прости. Детето желаело да живее при баща си, за което свидетелствал факта, че на 21.03.2005 г. само е напуснало дома на майката и е отишло при баща си. То било принудено да говори лъжи за баща си, тъй като било заплашвано и манипулирано от майка си. Касаторът твърди, че не отговаря на истината приетото от съда, че той тормозел и биел бившата си съпруга и детето. Твърди още, че при определяне размера на издръжката съдът нарушил чл.85, ал.1 от С. кодекс от 1985 г. /отм./ и ПМС № 38 от 1985 г., като не определил издръжка в размер на процент от минималната работна заплата за страната, а над този размер, без да е било доказано детето да има някакви изключителни нужди.
Ответницата по касационната жалба Й. Б. М. оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия намира следното: Касационната жалба срещу решението, касаещо предоставянето на родителските права на роденото от брака дете на майката и определянето на режим на лични отношения между бащата и детето през лятото, е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на окръжен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата в тези две нейни части е неоснователна: За да постанови обжалваното решение за предоставяне на родителските права върху роденото от брака на страните дете М на майката Й. Б. М., Софийският градски съд е приел, че родителите на детето се намират в открит комфликт, от който детето е основния потърпевш. Напрежението между родителите направило детето неустойчиво и склонно на непривични за него постъпки и неудачен участник в прояви на ескалация на отрицателни емоции. Поради това съдът е приел, че решението на майката да изпрати детето при родителите си в гр. Г. не е проява на родителска дезинтересованост, а напротив- чрез него майката е обезпечила относителното спокойствие и увереност на детото и съвземането му от конфликта между родителите му, на който то е било свидетел. Това подобрено състояние на детото било установено от вещите лица и било демонстрирано лично от детето при изслушване на мнението му от въззивния съд. За да реши да предостави упражняването на родителските права върху детето на майката, съдът е взел предвид изразеното пред съда категорично и осъзнато желание на детето да остане при майка си, обстоятелството, че към настоящия момент то живее в благоприятна, спокойна среда и се чувства добре, че майката разполага с помощ от страна на родителите си при отглеждането и възпитанието на детето и има сравнително високи доходи, които обезпечават покриването на всички нужди на детето. По въпроса за режима на лични отношения между детето и бащата през лятото, въззивният съд е приел, че бащата следва да взема детето само 15 дни, тъй като до настоящия момент той не се е възползвал въобще от правото си да бъде с детето през летните месеци /самото дете споделяло, че бащата не го е водил да летуват заедно, нито го е вземал при себе си през лятото за по-дълъг период от време/ и тъй като самото дете изразява открито нежелание за по-дълги контакти с баща си, както поради битовите условия в дома му, така и поради породения у детето страх от избухливия характер на бащата.
Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че в интерес на детето е родителските права върху него да се упражняват от майката. Правилно в тази връзка са преценени изразеното пред въззивния съд категорично желанието на детето да остане при майка си, фактът, че майката е осигурила детето да живее при добри материални условия и в обстановка, довела до успокояване на детето след претърпяната от него психическа травма от развода на родителите му и до възможността то да се развива пълноценно.
Неоснователен е доводът на касатора, че майката Й. М. се е дезинтересирала от детето, тъй като го е изпратила да живее при родители й в гр. Г.. П. с оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че изпращането на детето в гр. Г. на 28.03.2005 г. при родителите на Й. М. не е проява на родителска дезинтересованост от нейна страна, а напротив- проява на загриженост към детето и желание да го отдалечи временно от острия междуличностен конфликт, съществуващ между нея и бившия й съпруг, който конфликт до този момент се разигравал пред очите на детето, като му нанасял дълбока психическа травма. От приетия по делото социален доклад на ДСП В. от 17.05.2005 г. и съдебно-психиатрична и психологична консултация от 16.12.2004 г. е видно, че към този момент /края на 2004 г. и началото на 2005 г./ детето е било стресирано, емоционално разстроено, с висок праг на тревожност, доведено до психически срив и на прага на дълбока личностна криза. Поставено е било пред дилемата да избира между двамата си родители и преживявало дълбок конфликт на лоялност, което рефлектирало в постоянно чувство за вина спрямо тях. Като е изпратила временно детето при родителите си в гр. Г. и го е отделила от конфликтната среда, в която то е живеело до този момент, майката на практика се е съобразила с препоръките на ДСП В. в горепосочения социален доклад от 17.05.2005 г. да осигури добра среда за развитие на детето, която да изключва психическо и физическо насилие върху него от страна на двамата му родители.
Неоснователен е доводът на касатора, че упражняването на родителските права върху детето не следва да се предоставя на майката, тъй като тя препятствала възможността бащата да вижда сина си /в периода от м.03.2005 г. до м.10.2005 г. и от м.07.2006 г. до м.01.2007 г./. Действително от събраните по делото доказателства е видно, че през тези периоди майката е ограничавала детето да се среща с баща си. Това действително е укоримо поведение на майката, но то е било наложено от острия конфрикт между двамата родители през тези периоди и от необходимостта детето да бъде отделено от негативното влияние, което е оказвал бащата върху него през този период според социалния доклад на ДСП В. от 17.05.2005 г. и съдебно-психиатричната и психологична консултация от 16.12.2004 г. /в тях е посочено, че се наблюдавало ескалиране на агресивните импулси на детето и копиране на агресивното поведение на бащата спрямо майката, че бащата поставял детето в ролята на „лошия” и формирал девиантна позиция в ценносттата му система, която по-късно било възможно да се реализира в социално неприемливо поведение/. Поради това поведението на майката, довело до лишаване на детето от възможността да контактува с баща си през горепосочените периоди от време, не налага решение за предоставяне на родителските права на бащата, вместо на нея.
Неоснователен е и доводът, че предоставянето на родителските права на майката не е в интерес на детето, тъй като тя извършвала побоища над него и не притежавала необходимите възпитателски качества. Действително, от представените по делото съдебномедицински удостоверения № 1* от 2004 г., № 3* от 2004 г. и № 245 от 2005 г., издадени от лекари в съдебномедицински кабинет на МУ-София, е видно, че на 14.12.2004 г., на 12.12.2004 г. и на 22.03.2005 г. лекари са констатирали кръвонасядания по лицето, шията и гръдния кош на детето, които са резулат от въздействието на твърд тъп или полутвърд предмет и че по предварителни сведения тези наранявания са получени от майка му, която му е удряла шамари по лицето и го е удряла по гърба. Това поведение на майката очевидно е било реакция срещу поведението на детето, което през този период съгласно психиатричната и психологическа консултация от 16.12.2004 г. проявавало агресия, насочена конкретно спрямо майката /според експертите, наблюдавало се ескалиране на агресивните импулси на детето и копиране на агресивното поведение на бащата спрямо майката. Във фантазиите на детето, семейството все още било цяло и майката била тази, която била заплаха за това семейство и на подсъзнателно ниво детето я поставяло в позицията на насилник/. Дори в разговор с психолог е заявило, че двамата с баща му са „бандити”, които правят „заговор как да убият майката”. Освен това, по делото е безспорно установено, че бащата също е осъществявал психически и физически тормоз над детето през същия период, когато майката го е биела /самото дете е заявило през въззивния съд в съдебно заседание от 30.11.2006 г., че когато е било по-малко, бащата многократно му е крещял, обиждал го е и го е биел, като е пренасял яда си върху него/.становено е и че поведението на бащата има негативно въздействие върху детето /според социалния доклад на ДСП- В. от 17.05.2005 г., бащата поставя детето в ролята на „лошия” и формира девиантна позиция в ценностната му система, която по-късно е възможно да се реализира в социално неприемливо поведение/. При това положение правилно при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права, съдът е взел предвид преди всичко възпитателските качества на всеки един от родителите и отношенията на детето с родителите му към настоящия момент /според изявлението на самото дете в съдебно заседание от 30.11.2006 г., към настоящия момент майката е изградила с детето отношения, основани на взаимна обич и доверие, докато и понастоящем детето продължава да изпитва страх от баща си и нежелание да общува с него/.
Неоснователен е и доводът, че майката нямала необходимите качества да отглежда и възпитава детето, което се доказвало от множеството дела за присвоени от нея пари на касатора и за закупен с такива пари имот на името на баща й и наказателно дело № 1* от 2005 г. за извършен от нея над касатора побой на метрогара О. Изострените отношения между бащата и майката по време и след развода им, довели до завеждане между тях на множество граждански дела за уреждане на имуществените им отношения и последиците от физическото насилие, което са упражнявали един спрямо друг, не касаят качествата на майката като родител и възпитател.
Неоснователно е твърдението на касатора, че упражняването на родителските права не следва да се предоставя на майката, тъй като тя не осигурявала подходящи битови условия за живот на детето /детето живеело в неподходящи за него условия в къща на баба си и дядо си в гр. Г.. Видно от социалния доклад на ДСП- гр. Г. от 02.06.2006 г., в къщата в гр. Г., в която детето живее, то има самостоятелна стая, създадени са необходимите условия за подготовката му за училище и занимания в свободното време, има компютър, стереоуредба, телевизор, велосипед, цифров апарат, много енциклопедии и книги. В дома на дядо си и баба си и в училището детето се чувства добре, има много приятели. Същото е заявило и детето пред въззивния съд в съдебно заседание от 30.11.2006 г.
Не отговаря на истината твърдението на касатора, че детето желаело да живее при него, за което свидетелствал факта, че на 21.03.2005 г. само е напуснало дома на майката и е отишло при баща си. Действително, на 21.03.2005 г. детето е напуснало училище и е отишло при баща си. Но към настоящия момент то е изразило, както пред социалните служби, така и лично пред съда, категоричното си желание да живее при майка си.
Недоказано е и твърдението на касатора, че детето било принудено да говори лъжи за баща си, тъй като е заплашвано и манипулирано от майката. По делото няма доказателства майката да е заплашвала и манипулирала детето преди изслушването му от съда в съдебно заседание от 30.11.2006 г. Напротив, от социалния доклад и изявлението на детето пред въззивния съд е видно, че желанието му да живее при майка си, а не при баща си, е осъзнато и продиктувано не от мнението и желанието на майка му, а от страха, който детето изпитва от баща си, който го е заплашвал и биел и бил избухлив човек.
Неоснователно е и твърдението за неправилност на решението поради несъобразяване с пола на детето. Съгласно ППВС № 1 от 12.11.1974 г., при решаване въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да вземе прецени множество обстоятелства /възпитателските качества на родителите, техния морален облик, грижите и отношението им към детето, желанието им да отглеждат и да се грижат за детето, привързаността на детето към всеки от родителите, възрастта на детето, жилищно-битовите и други материални условия на живот на всеки от родителите, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и други/, като полът на детето е само едно от тези обстоятелства. В случая, съгласно чл.106, ал.2 от СК от 1985 г. /отм./ въззивният съд е преценил всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност и е достигнал до правилния извод, че в интерес на детето е родителските права върху него да бъдат предоставени на майката.
Правилно е и решението в частта за определения режим на лични отношение между детето и бащата през лятото. С оглед изразеното от детето нежелание да бъде с баща си за по-продължителен период от време и страха, който изпитва от него, правилно е преценено, че 15 дни през лятото са напълно достатъчен период за лични отношения между бащата и детето.
Неоснователен е касационния довод за неправилност на решението, поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Отказът на докладчика по делото съдия Г. М. да се отведе от разглеждането на това дело, дори и да се приеме за доказано, че тя се намирала в особено близки отношения с ответницата по жалбата Й. М. и в особени отношения с касатора М. Д. , би представлявал съществено процесуално нарушение, само ако е довел до постановяване на неправилно решение. А в случая това не е така: Както бе изложено по-горе постановеното от СГС решение в горепосочените части /за определяне на родителските права и режима на лични отношения между детето и бащата през лятото/ е правилно. Дори и съдия М. да е имала негативно отношение към касатора и да е искала да постанови решение против него, това нейно отношение не би могло да повлияе на решението на въззивния съд, тъй като то е постановено от състав от трима съдии, без да е налице особено мнение на някой от останалите двама съдии от съдебния състав. Тези двама съдии биха могли да постановят решение в друг смисъл, пренебрегвайки мнението на М. , ако не са били съгласни с това решение.
Отказът на съда да допусне преразпит на свидетелката Г за настъпили нови обстоятелства, също не е съществено процесуално нарушение поради следното: Преразпитът на тази свидетелка е бил поискан, без да е било посочено за установяване на какви нови за делото обстоятелства се иска, поради което правилно въззивният съд е отказал да допусне този преразпит.
Не е процесуално нарушение и фактът, че въззивният съд дал ход на делото по същество в отсъствието на касатора, тъй като в гражданския процес няма изискване за задължително лично участие на страните в процеса. Единственото изискване на ГПК, целящо да осигури правото на защита на двете спорещи страни в гражданския процес, е изискването за редовно призоваване на страните за провежданите по делото съдебни заседания.
Несвоевременното издаване на изпълнителен лист на касатора също не е процесуално нарушение, което касае правилността на съдебното решение.
Несезирането на прокуратурата за разследване на ответницата Й на майка й за лъжесвидетелстване по настоящото дело и на вещите лица за дадено от тях според касатора „невярно” заключение, въпреки направените от касатора искания за такова сезиране, също не представлява процесуално нарушение, тъй като въззивният съд не е бил длъжен да стори това. Съдът може да сезира прокуратурата, ако счете за безспорно установено, че разпитаните от него свидетели лъжесвидетелстват или ако се установи, че вещите лица дават неверни заключения- нещо, което по делото не е установено. Несезирането на прокуратурата не е съществено процесуално нарушение, дори и съдът да е бил длъжен да стори това, тъй като това не препятства възможността касаторът М. Д. сам да сезира прокуратурата за гореизложеното и въз основа на това да поиска спиране на гражданското дело до доказване на твърдяното от него престъпление по определения в НПК ред.
Тъй като при разглеждане на делото не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и е обосновано, на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК решението на СГС в частта му, касаеща предоставянето на родителските права на майката и определянето на режим на лични отношения между детето и бащата през лятото, следва да бъде оставено в сила.
В частта, касаеща определената с решението на СГС издръжка, касационната жалба на М. Д. следва да се остави без разглеждане като недопустима, тъй като съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./, по реда на който се разглежда настоящото дело, решенията на въззивните съдилища за определяне на издръжка не подлежат на обжалване пред ВКС.
Ответницата по жалбата не е представила доказателства за направени от нея разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да й бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 502 от 12.12.2006 г. на Софийския градски съд, IV Д отделение по гр.д. № 181 от 2005 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение от 01.03.2007 г. В ЧАСТИТЕ, касаещи предоставянето на родителските права на роденото от брака на М. Д. Д. и Й. Б. М. малолетно дете М на майката и определянето на режим на лични отношения между детето и бащата през лятото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на М. Д. Д. срещу решението на Софийския градски съд В ЧАСТТА МУ, касаеща издръжката, която М. Д. Д. следва да заплаща на малолетното си дете М.
Решението в частта за оставяне без разглеждане касационната жалба на М. Д. подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на РБ в седмодневен срок от съобщението до касатора.
Решението в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.