Р Е Ш Е Н И Е
№ 952
София, 5.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Богданова
гражданско дело № 1802 от 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218и вр. чл.218 а, ал.1,б.”а” ГПК /отм./ вр.§2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” А. , гр. Б. срещу въззивно решението на Бургаския апелативен съд, постановено на 31.01.2008 г. по гр.д. № 171/2007г., с което е оставено в сила решението на Бургаския окръжен съд от 30.12.2005 г. постановено по гр.д. № 27/1994 год., с което са уважени предявеният от РКС ”Черноморие” гр. Б. иск за осъждане на ответника “Б”А. да предаде владението на претендираните от съюза сгради, описани в решението на основание чл.108 ЗС, както и иска за присъждане обезщетение за лишаване от ползването на същите в размер на 3500 лв., на основание чл.59 ЗЗД.
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – отменителни основания по чл.218б, ал.1, б ”в” ГПК /отм./. Поддържа се от касатора, че в нарушение на дадените от Върховния касационен съд указания в отменителното решение за изследване на всички доказателства във връзка с твърдяното правоприемство между регистрираната през 1947 г. РКС “Черноморие” и възстановената кооперация е приел, че е налице правоприемство, че не са обсъдени в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и в нарушение на материалния закон е прието, че е налице правоприемство. Поддържа се необоснованост на извода, че стойността на подобренията не надвишава значително стойността на иззетия имот. Искането е решението да се отмени и се постанови ново, с което предявените от кооперацията искове се отхвърлят, като се присъдят и направените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба РКС “Черноморие” гр. Б. изразява становище решението като правилно да се остави в сила.
М. на и. , гр. С. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в, ал.2 ГПК /отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените срещу въззивното решение касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното:
За да постанови обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че ищецът е съществуваща кооперативна организация по см. на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г., а не възстановена по см. на § 27 от ПЗР на ЗК. Този извод съдът е изградил на представените по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, с които е установено, че в изпълнение на ПМС № 35/1959 г. учреденият през 1947 г. РКС ”Черноморие” гр. Б. е прекратил дейността си и е предал активите и пасивите на новосъздаденото със същото постановление Окръжно търговско предприятие, което е поело и всички дейности на съюза. От представения Н. А. № 51/1956 г. е установено, че РКС “Черноморие” е собственик на отчужден по регулация за складова база недвижим имот от около 40 000 кв.м. в Индустриалната зона на гр. Б.. На 23.01.1960 г. е било проведено учредително събрание, на което кооперациите в Бургаски окръг са взели решение да учредят Окръжен к. с. със седалище гр. Б. и този с. е вписан в кооперативния регистър на Бургаския народен съд под № 3/19.03.1960 г. В ПМС № 43/1960 г. е предвидено преминаване на имущество от окръжните търговски предприятия към окръжните кооперативни с. “съобразно прехвърлената дейност”. С ПМС № 37/1961 г. и ПМС № 66/1966 г. е предвидено, че безвъзмездно полученото по реда на ПМС № 35/1959 г. от държавните търговски предприятия имущество се връща на окръжните кооперативни с. . С решение на Общото събрание на ОКС е променено наименованието на съюза от ОКС на Р. к. с.-Бургас. След влизане в сила на ЗК от 1991 г. Общото събрание на съюза взема решение за промяна в наименованието му, а именно Р. к. с. „Черноморие” гр. Б..
Изводът на решаващия съд за наличие на провоприемство е постановен въз основа съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на ищеца по приложението на нормативните актове, уреждащи правноорганизационните форми, в които е осъществявана дейността на районните кооперативни с. . С ПМС № 35/1959 г. е разпоредено създаване на единни държавни търговски предприятия към окръжните народни съвети. Съгласно т.3 окръжните търговски предприятия /ОТП/ поемат дейността на посочените в тях субекти, в това число и на районните кооперативни с. , които преустановяват своята дейност и предават безвъзмездно на новообразуваните ОТП всички активи и пасиви по баланса към 31.03.1959 г. С ПМС № 43/1960 г.се препоръчва на Централния к. с. съобразно устава му да създаде окръжни кооперативни с. , като връща на същите някои от иззетите от РКС дейности. Разпоредби за връщане на ОКС на отнето по реда на ПМС № 35/1959 г. имущество се съдържат и в ПМС № 37/1961г. и ПМС № 66/1966 г. Данните по делото са, че Окръжен к. с. гр. Б. е вписан в кооперативния регистър под № 3 на 19.03.1960 г при Бургаски окръжен съд. Налице е приемственост на дейността и имуществото на прекратената кооперативна организация от окръжния к. с. , на който безвъзмездно е върнато полученото от държавното предприятие по 35-то ПМС от 1959 г. имущество от прекратения к. съюз. Имуществото е върнато в патримониума на ОКС, за който по делото няма данни да е прекратен до влизане в сила на ЗК от 1991 г. Затова и правилно е прието от въззивния съд, че ищецът е съществуваща по смисъла на §1 от ДР на ЗК от 1991 г. кооперативна организация.
Със заповед № Р* от 11.10.1993 г. на основание §1 от ДР на ЗК от 1991 г. и чл.1 от ПМС № 192/1991 г. Министърът на търговията е разпоредил връщане на иззетото и одържавено с ПМС № 35/1959 г. имущество. По делото не е спорно,че сградите предмет на иска по чл.108 ЗС са във владение на ответното дружество.
В касационната жалба се поддържа, че в нарушение на материалния закон и процесуалните правила е прието, че процесните сгради са възстановено имущество по § 1 от ЗК от 1991 г. вр. ПМС № 192 /1991 г.
Съгласно §1 от ДР на ЗК от 1991 г. собствеността върху одържавено кооперативно имущество се възстановява по силата на закона. Предпоставките, при наличие на които тази собственост се възстановява по силата на закона трябва да са налице към момента на влизането му в сила, а именно права върху имущество на кооперацията, което е било иззето и одържавено. Имуществото се възстановява, когато към 1991 г. то е заварено да се стопанисва от държавна фирма или от еднолично търговско дружество с държавно имущество или от общинска фирма. Фактът на последваща приватизация, на която се позовава касаторът, е без значение за правото на ищеца да получи имуществото, тъй като към момента на влизане в сила на ЗК от 1991 г. имуществото е заварено да се стопанисва от държавна фирма. Правото на собственост се възстановява по силата на самия закон, а връщането му става по реда на ПМС № 192/1991 г. В цитираната заповед на министъра на търговията от 1993 г. издадена в изпълнение на посоченото постановление е посочен начина на уреждане на отношенията между страните по делото относно извършените в имота подобрения в периода 1959-1992 г., а именно в съответствие с чл.2 и чл.3 от същото. Правилно е прието от въззивния съд, че спорът следва да се реши с оглед ЗК от 1991 г. и ПМС № 192/1991 г., а не с оглед действащия ЗК от 1999 г. и наредбата приета с ПМС № 162/2000 г. След като условията на ЗК от 1991 г. са били налице, имуществото на кооперативната организация е възстановено по силата на този закон, а връщането му става по реда на ПМС № 192/1991 г., при действието на които кооперациите имаха възможност да търсят възстановеното си имущество и по общия исков ред. В случая производството е започнало при действието на отменения ЗК, поради което правилно е прието, че следва да бъде завършено по реда на този закон и ПМС № 192/1991 г., включително и относно уреждане на отношенията във връзка с извършените подобрения в имота.
Въззивният съд е приел, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.2, ал.2 ПМС № 192/1991 г., тъй като остатъчната стойност на извършените подобрения към датата на влизане в сила на ЗК от 1991 г. е 385 000 неденоминирани лева, т.е. вложените държавни средства не превишават значително стойността на иззетото кооперативно имущество, поради което са налице условията на чл.2, ал.1 ПМС.
Този извод на съда е неправилен.
Преценката, когато в одържавеното имущество са вложени държавни средства и дали подобренията значително превишават стойността на иззетия и одържавен имот следва да се извърши към релевантния момент, както правилно е приел съдът- влизане в сила на ЗК от 1991 г. Към този момент следва да се определи съотношението между стройността на инвестираните държавни средства и иззетия имот, т.е. стойностите трябва да са съпоставими. В случая изводът на съда, че подобренията не надвишават значително стойността на иззетия имот е изграден като за база са взети различни моменти- стойността на подобренията по остатъчната им цена към 1991 г., а на иззетия имот към 1998 г. и 2003 г., което прави двете стойности несъпоставими. Обективната съпоставка на стойността на подобренията с тази на терена, изисква да се изхожда от единен критерий. В конкретния случай от приетата по делото експертиза изготвена от в.л. Мутавчиев, по която за база са ползвани пазарните цени към 1991 г. се установява, че стойността на сградите, предмет на иска превишава 1.77 пъти тази на иззетото имущество. Извършената от съда съпоставка на двете стойности по различни критерии е довела до неправилния извод, че подобренията не превишават значително стойността на иззетия имот, в който случай намира приложение разпоредбата на чл.2, ал.1 ПМС № 192/1991 г. Както вече се посочи при съпоставяне на двете стойности по цени към 1991 г. се налага извода, че подобренията надвишават стойността на одържавеното имущество близо два пъти, което е значително. Наличието на държавни инвестиции в имуществото, върху което се възстановяват права на друг правен субект / в случая кооперативна организация/ поражда облигациони права и задължения, като в ПМС № 192/1991 г. са предоставени различни варианти за погасяване на породеното от реституцията облигационно отношение. Тъй като правата на кооперацията, както е посочено и в ТР № 2 от 2.06.1995 г. на ОСГК на ВС се възстановяват в цялост, вкл. и върху подобренията, в ПМС № 192 / 1991 г. са предвидени такива условия и ред, при които трябва да стане връщането на одържавеното имущество без да се допусне неоснователно разместване на имуществени ценности между държавата и кооперацията. Разрешаването на възникналия гражданскоправен спор от реституция на кооперативното имущество между страните по повод възникналите облигационни отношения е условие за връщане на имуществото – ТР № 2/1995 г. ОСГК на ВС. В настоящия случай извършените с държавни средства подобрения значително надвишават стойността на одържавеното имущество, като не е установено облигационните отношения между страните да са разрешени по някоя от предвидените в ПМС № 192/1991 г. хипотези, което налага извода, че искът за връщане на сградите е преждевременно предявен и следва да се отхвърли. Решението на въззивния съд, с което искът по чл.108 ЗС е уважен ще следва да се отмени и делото се реши по същество от касационната инстанция, като по изложените по –горе съображения искът се отхвърли. При този изход на делото и претенцията за обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесните сгради, която въззивния съд е уважил в размер на 3500 лв., предвид акцесорния й характер също ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./ на жалбоподателя следва да се заплатят направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 21 544 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 31.01.2008 г. по гр.д. № 171/2007 г. на Бургаския апелативен съд и оставеното с него в сила решение № 27 от 30.12.2005 г. по гр.д. № 27/1994 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него Постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от РКС “Черноморие”, гр. Б. срещу “Б” А. , гр. Б. иск за предаване владението върху складове №№ 1*3а и магазин № 14, находящи се в имот пл. № 129 по плана на промишлена зона “Север”, гр. Б., колорирани с червен цвят върху скица от 22.01.2004 г., издадена от Община Б., неразделна част от решението, както и иска за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на складовете и магазина за периода 7.08.1991 г. до 6.12.1993 г. в размер на сумата 3 500 лв., ведно със законната лихва върху същата.
Осъжда РКС “Черноморие”, гр. Б., ул. “. № 6, ет.2 да заплати на “Б” А. , гр. Б., ул. “. № 1* вх. А, ет.2 направените разноски по делото в размер на 21 544 /двадесет и една хиляди и петстотин четиридесет и четири /лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :