4
определение по гр.д.№ 336 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
гр.София, 28.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
Т. Г.
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 336 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Б. срещу решение № 724 от 11.12.2009 г. на Добричкия окръжен съд по в.гр.д.№ 399 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 157 от 22.01.2009 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 49 от 2008 г. за отхвърляне на предявен от Х. Б. срещу К. М. Д., Г. С. И., Ю. С. О., С. М. А., Ф. М. Д., Р. А. Д., В. С. Д., Т. С. Д., Х. И. А., Т. И. М. и С. И. А. иск за делба на следните имоти: УПИ IV-15 от кв.9 по регулационния план на гр.Каварна с площ от 1060 кв.м., УПИ V-15 от кв.9 с площ от 1060 кв.м., УПИ VI-15 от кв.9 с площ 1060 кв.м., УПИ IX-15 от кв.9 с площ от 1060 кв.м., УПИ X-15 от кв.9 с площ от 1060 кв.м., част от дворното място с площ от 763,44 кв.м., отредено за улица и част от дворното място с площ от 3130 кв.м., намиращо се извън регулация.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че в практиката на съдилащата е налице противоречиво решаване на следните въпроси: 1. Дали правото на собственост на основание давностно владение се придобива по право с изтичане на предвидения в закона давностен срок или след позоваване на давността чрез снабдяване с нотариален акт затова, 2. За същността на косвените доказателства в гражданския процес, по- конкретно дали за факти, от настъпването на които е минал голям период от време, който надвишава биологичните граници на човешкия живот, следва да се прилагат изискванията за пълнота и конкретност на свидетелските показания или съдът може да основе изводи си и на косвени доказателства, 3. В кои случаи е допустимо съдът да основе решението си на свидетелски показания, които са събрани по друго дело и 4. Обвързва ли наследниците направено от техния наследодател извънсъдебно признание на правата на ищеца или неговия наследодател. Като решения, в които тези въпроси били решени противоречиво, според касатора, са представени: решение № 1068 от 17.07.1957 г. по гр.д.№ 2601 от 1957 г. на ВС, Първо г.о., решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д.№ 91 от 1996 г. на ВС, Първо г.о., решение № 3372 от 09.10.1959 г. по гр.д.№ 6888 от 1959 г. на ВС, Първо г.о. Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците К. М. Д., С. М. А., В. С. Д., Т. С. Д., Х. И. А., Т. И. М. и С. И. А. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Ответниците Г. С. И., Ю. С. О., Ф. М. Д. и Р. А. Д. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от Х. Б. иск за делба на имот, останал в наследство на С. Х. В., починал през 1924 г., въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е доказал, че процесните имоти са били бивша собственост на С. В.. Приел е, че това е следвало да бъде безспорно доказано, дори и останалите наследници да не оспорват този факт. Прието е също така, че решението по гр.д.№ 59 от 1996 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от Х. Б. срещу същите страни иск за собственост с мотив, че процесните имоти са собственост на всички наследници на С. В., не се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса чия собственост са имотите. Съдът е изложил мотиви, че свидетелските показания не съдържат данни за владение на С. В. върху имотите от 1904 г. до смъртта му през 1924 г. и че след като С. В. не се е позовал приживе на изтеклата в негова полза придобивна давност върху тези имоти /например чрез снабдяване с констативен нотариален акт/, то той не ги е придобил по давност и съответно тези имоти не са част от наследството му.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение поставените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси са съществени.
1. По първият от тези въпроси /дали правото на собственост на основание давностно владение се придобива по право с изтичане на предвидения в закона давностен срок или след позоваване на давността чрез снабдяване с нотариален акт затова/ съдебната практика вече е уеднаквена с постановените по реда на чл.290 от новия ГПК решения на ВКС- например решение № 358 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 1476 от 2009 г., решение № 355 от 14.07.2010 г. по гр.д.№ 802 от 2009 г., решение № 218 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 664 от 2009 г. и решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 859 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като това основание е налице само когато поради променени законодателство или обществени отношения се налага да бъде променено едно дадено вече от ВКС тълкуване на конкретна правна норма /в този смисъл т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС/. В случая не са настъпили промени, които да налагат промяна на горепосочената практика на ВКС.
2. Вторият поставен от касатора въпрос /за същността на косвените доказателства в гражданския процес, по-конкретно дали за факти, от настъпването на които е минал голям период от време, който надвишава биологичните граници на човешкия живот, следва да се прилагат изискванията за пълнота и конкретност на свидетелските показания или съдът може да основе изводите си само на косвени писмени и гласни доказателства/ следва да се доуточни от съда по следния начин: дали в делбеното производство съдът е длъжен да зачете представени от ищеца доказателства по чл.278 от ГПК /отм./ за собствеността върху делбения имот, когато съделителите не оспорват наследствения характер на този имот. ВКС не се е произнасял по този конкретен и спорен по делото въпрос, поради което разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
3. По третия поставен от касатора въпрос /в кои случаи е допустимо съдът да основе решението си на свидетелски показания, които са събрани по друго дело/ касаторът е посочил решение №1068 от 17.07.1957 г. по гр.д.№ 2601 от 1957 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д.№ 91 от 1996 г. на ВС, Първо г.о , в които е прието, че съдът може да основе решението си на свидетелски показания, които са събрани по друго дело, ако тези свидетелски показания са вече несъбираеми или за новия разпит на свидетелите има мъчно преодолима пречка- например поради смърт на разпитаните свидетели. Обжалваното решение обаче не противоречи на тези решения, тъй като в нито един момент от развитието на производството пред двете съдебни инстанции ищецът не е отправил искане до съда да вземе предвид при постановяване на решението си показанията на свидетелите по приложеното гр.д.№ 205 от 1994 г. на Балчишкия районен съд и не е представил доказателства, от които да е било видно, че разпита на разпитаните по гр.д.№ 205 от 1994 г. свидетели не може да бъде осъществен по настоящото дело поради мъчно преодолима пречка.
4. Четвъртият посочен от касатора въпрос /обвързва ли наследниците направено от техния наследодател извънсъдебно признание на правата на ищеца или неговия наследодател/ не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение, поради което този въпрос не може да обуслови допускането на касационно обжалване на решението. От значение за делото е бил въпроса не дали извънсъдебното признание за наследствения характер на имота обвързва ответниците, а дали това признание е достатъчно, за да се приеме за доказано правото на собственост на общия на страните наследодател върху спорния имот. По този въпрос приетото в обжалваното решение на Добричкия окръжен съд, че дори и при неоспорване на иска ищецът е длъжен да докаже правото си на собственост /респективно правото на собственост на своя наследодател или праводател/, не противоречи на приетото в посоченото от касатора решение № 3372 от 09.10.1959 г. по гр.д.№ 6888 от 1959 г. на ВС, Първо г.о., че извънсъдебното признание е доказателство по ГПК, което съдът е длъжен да обсъди и съпостави с останалите доказателства по делото.
С оглед на гореизложеното касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за произнасяне само по втория посочен от касатора и доуточнен от съда правен въпрос.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Х. Б. срещу решение № 724 от 11.12.2009 г. на Добричкия окръжен съд по в.гр.д.№ 399 от 2009 г.
ДАВА едноседмичен срок на Х. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне в срок на държавната такса, касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва за насрочване или евентуално за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.