Р Е Ш Е Н И Е
№ 955
гр. София, 23.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 3 декември през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Р. Пенкова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1550/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Л. и К. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр.д. №462/07 г., в частта за уважаване на исковете. В жалбите се правят оплаквания за недопустимост и евентуално – неправилност на решението, иска се обезсилването, респ. отмяната му и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена или присъденото обезщетение намалено по размер.
Ответникът по жалба М. А. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното: С обжалваното решение са уважени предявените от М. А. срещу касаторите искове по чл.45 от ЗЗД – те са осъдени да заплатят на ищцата солидарно сумата от 8 000 лв. / при претендирани 35 000 лв./, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й А. А. , причинена на 26.12.04 г. с признато за престъпление деяние, ведно със законната лихва и сторените разноски. Прието е, че влязлата в сила присъда срещу ответниците за престъпление по чл.123 от НК е задължителна за гражданския съд за сочените в чл.222 от ГПК, отм. обстоятелства от състава на непозволеното увреждане. Обезщетението за неимуществени вреди е определено по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД, като са отчетени най- близката родствена връзка между ищцата и починалия и духовната съпричастност помежду им, които внезапната смърт на бащата засегнала по тежък за ищцата начин, причинявайки и силна болка и непоправима липса на бащино присъствие и опора.
Изводите на въззивния съд за допустимостта и основателността на иска в посочения размер са обосновани и законосъобразни:
Ищцата, с оглед обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на баща й/ призната за тр. злополука/ може да насочи иска си за обезвреда както срещу работодателя, така и срещу преките причинители на увреждането. Тя не е задължена да търси първо отговорност от работодателя, а и тогава последният има право на регрес срещу виновните за злополуката лица за пълния размер на вредата – чл. 202, вр. с чл.203, ал.2 от КТ. Ищцата е ограничена само от еднократността на обезщетението – да не го получи два или повече пъти за едни и същи вреди, каквито данни в случая няма. Предявеният срещу преките причинители иск по чл.45 от ЗЗД е допустим, такова е и постановеното по него въззивно решение в обжалваната осъдителна част.
Решението на АС в тази част е и правилно: елементите от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД са установени с влязла в сила присъда и спрямо двамата ответници. Те, като съпричинители на увреждането са осъдени солидарно да заплатят на ищцата обезщетение в размер на 8 000 лв., определен по справедливост, при отчитане на всички относими към случая обстоятелства, според изложеното от АС. Ищцата съм настъпване на увреждането е била на 36 г., не е живяла заедно с починалия, нито е разчитала икономически на него. Това и раздялата на родителите, настъпила на 3 годишната й възраст, обаче, не сочи на отчуждаване от баща й – данните по делото са за чести контакти и съхранена в годините духовна близост с него, прекратени по болезнен за ищцата начин със смъртта му.
Жалбите на ответниците, с еднакви оплаквания и искане, са неоснователни – въззивното решение е допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, четвърто гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №462/07 г. от 8.01.08 г. в обжалваната част, с която са уважени в размер на 8 000 лв. исковете по чл.45 от ЗЗД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: