Р Е Ш Е Н И Е
№ 955
гр. София, 26.01.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на девети декември, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 2012/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във вр. с чл.218а, ал. 1, б. “б” и сл. ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на „Р” Е. , гр. В., представлявано от управителя Н. П. Г. , чрез повереника й адв. С от АК В. срещу въззивно решение № 197 от 08.11.2007 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. № 332/2007 г., с което е оставено в сила решение № 175 от 21.04.2007 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 487/2006 г., с което са отхвърлени предявените от „Р” Е. срещу М. И. Х., В. И. И., Д. Й. В. и Д. С. Р., всичките от гр. В., искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие противоправното поведение на ответниците – предявяване на неоснователни молби с правно основание чл. 309 ГПК, осуетило изпълнението на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2005 г., договор за поръчка от купувач от 06.12.2005 г., сключен между „ ланд”Е. и В. И. П. и договор за поръчка от продавач от 02.12.2005 г., сключен между „ ланд”Е. и Н. и Х. К.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му със законните последици.
Ответниците по жалбата, М. И. Х., В. И. И., Д. Й. В. и Д. С. Р., всичките от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. И от АК- В. , в писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./оспорват жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявени са искове от „Р” Е. , гр. В. срещу М. И. Х., В. И. И., Д. Й. В. и Д. С. Р., всичките от гр. В., с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за сумата от 8 000 евро, представляваща обезщетение от причинени имуществени вреди от деликт.
С решение № 175 от 21.04.2007 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 487/2006 г., са отхвърлени като неоснователни предявените от „Р” Е. срещу М. И. Х., В. И. И., Д. Й. В. и Д. С. Р., всичките от гр. В., искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие противоправното поведение на ответниците – предявяване на неоснователни молби с правно основание чл. 309 ГПК, осуетило изпълнението на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2005 г., договор за поръчка от купувач от 06.12.2005 г., сключен между „ ланд”Е. и В. И. П. и договор за поръчка от продавач от 02.12.2005 г., сключен между „ ланд”Е. и Н. и Х. К. Съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответниците. Решението е потвърдено от въззивния съд, който е приел, че в случая липсва противоправност на деянието, а оттам и причинна връзка между деянието на ответниците и настъпилия за ищеца вредоносен резултат.
Въззивното решение е законосъобразно и обосновано.
От фактическа страна по делото е установено по безспорен начин, че на 06.12.2005 г. в гр. В. между „ ланд” Е. и В. П. е сключен договор за поръчка от купувач, по силата на който П. възложил, а търговското дружество се задължило да съдейства за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан, в гр. В., за което възложителят заплатил на посредника сумата от 3 000 евро. От друга страна на 02.12.2005 г. между ищцовото дружество и Н. и Х. К. е сключен договор за поръчка от продавач, по силата на който К. възложили, а търговското дружество се задължило да съдейства за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот, за което възложителите заплатили на посредника сумата от 5 000 евро. Предварителен договор за продажба на процесния имот е бил сключен като с анекс към него от 23.12.2005 г. е удължен срокът за сключване на окончателен договор до 31.01.2006 г.становено е също така, че във връзка със спор относно правото на собственост върху процесния недвижим имот ответниците депозирали молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 108 ЗС, с искане за налагане на възбрана върху този имот като обезпечителна мярка, образувано е ч.гр.д. № 6602/28.12.2005 г. по описа на ВРС, като молбата е оставена без уважение. По нова молба от ответниците за образуване на обезпечително производство, касаещо спорния имот, е образувано ч.гр.д. № 436/2006 г. по описа на ВРС, което е било прекратено. Тези факти са станали известни на кандидата за купувач на имота В той се отказал от сделката. Сключените договори за поръчка и предварителен договор били прекратени и ищцовото дружество върнало на възложителите платените от тях възнаграждения за поръчките в размер на 8 000 евро, които претендира да му бъдат заплатени от ответниците като вредоносен резултат от техните действия.
При тези установени фактически данни правилен е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. За уважаването на иск по чл. 45 от ЗЗД е необходимо установяване наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно виновни противоправни действия/бездействия/ на деликвента/ответниците/, настъпване на вреди в правната сфера на пострадалия/ищцовото дружество/ и причинна връзка между действията на деликвента и настъпилите вреди.
Правилен е изводът на съда, че в конкретния случай липсва противоправност на деянието от страна на ответниците, а оттам и наличие на причинна връзка между деянието им и настъпилия за ищеца вредоносен резултат, тъй като предявяването на молба за обезпечаване на бъдещ иск не съставлява противоправно деяние, включително и в хипотезата на непредявяване на бъдещия иск в законовия срок при уважаване на молбата. Напротив, това е законно предвиден способ за защита на накърнени материални права в една предварителна фаза – преди предявяване на иска. Допустимостта и основателността на обезпечителната претенция се преценяват от съда и евентуалната недопустимост или неоснователност на претенцията не е равнозначна на злоупотреба с право и не е основание за търсене на вреди, настъпили в резултат на тези действия по общия исков ред.
Решението не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./, въз основа на които правилно въззивният съд е изградил своето убеждение за неоснователност на предявените искове. Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е приложена правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 197 от 08.11.2007 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 332/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: