О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
гр.София, 21.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №539 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 17.12.2008г., постановено по гр.д. №1519/2008г. на Софийски градски съд, е оставено в сила решението от 19.11.2007г. по гр.д. №14751/2006г. на Софийски районен съд, поправено с решение по същото дело от 2902.2008г. по реда на чл.192, ал.2 от ГПК/отм./, в частта, с която са уважени предявените от К. М. Н. от гр. С., срещу Д. фонд”З”, гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от К, последният до размера 3898,50лв. и в частта с която е отхвърлен последния иск за размера над 7625,72лв. до претендирания размер 8900лв. След отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е отхвърлен частично, е присъдена още сумата 3727,22лв.
К. М. Н., чрез пълномощника си адв. В, обжалва решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска за обезщетение за размера над присъдения от въззивния съд до претендирания.
Д. ф. ”З”, чрез пълномощника си юрисконсулт В. , обжалва въззивното решение в останалите части, с които са уважени предявените искове.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
К. М. Н. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Д. ф. ”З” не взема становище по жалбата на другата страна.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от К. М. Н. срещу Д. фонд”З” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от К, последният до размера 3898,50лв. и в частта с която е отхвърлен последния иск за размера над 7625,72лв. до претендирания размер 8900лв. След отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е отхвърлен частично, е присъдена още сумата 3727,22лв.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „заместник изпълнителен директор” на основание чл.338 от КТ във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от ЗПЗП е незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение на ищеца не е възникнало от избор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, работодателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че въпросът дали се трансформира по силата на закона трудовото правоотношения на заместник изпълнителен директор на ДФ”З”, заварено от допълнителната разпоредба на т.2 на чл.19, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители обн. ДВ, бр.18/2006г., в изборно, е от значение за развитие на правото.
Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване по жалбата на работодателя на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като разрешения с атакуваното решение въпрос дали завареното трудово правоотношение на заместник изпълнителен директор на ДФ”З”, възникнало от трудов договор по чл.67, ал.1 от КТ, се трансформира в изборно по силата на чл.19, ал.1, т.2 от ЗПЗП, е от значение за развитие на правото, доколкото съдебната практика по този въпрос не е достатъчна и следва да бъде развита.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, служителят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е релевиран въпросът може ли да се счита за връчена заповедта за уволнение без предизвестие от работодателя на основание чл.338 от КТ, чрез връчване чрез нотариус на нотариална покана, в която е посочено, че е издадена такава заповед и че е приложена към поканата. Релевираният въпрос е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение и е относим към обжалваната част на решението с оглед на това, че ищецът е посочил конкретен период от шест месеца, за който претендира обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от КТ, тъй като разрешения с атакуваното решение въпрос за връчването на уволнителната заповед чрез нотариус е от значение за развитие на правото, доколкото съдебната практика по този въпрос не е достатъчна и следва да бъде развита.
С оглед изложеното следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът-работодател дължи заплащане на държавна такса /арг. чл.84, т.1 от ГПК/. Касаторът-служител не дължи заплащане на държавна такса – чл.359 от КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.12.2008г., постановено по гр.д. №1519/2008г. на Софийски градски съд, по касационни жалби на К. М. Н. и Д. фонд”З”.
УКАЗВА на касатора Д. фонд”З” в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 212,51лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 и чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: